Решение № 4844 от 19.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 423 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело 503/2021 г. от Административен съд Враца, с което е отменено издаденото от него Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-060-2600-4868/05.08.2021 в частта, в която са направени намаления на полагащата се субсидия по схемите и мерките, описани в таблица 1 към същото, а именно намалена е сумата по СЕПП с 226,62 лв., намалена сума по СПП с 58,98 лв. и е намалена сумата по Схемата за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) 6 572,06 лв., преписката му е върната за ново произнасяне и администрацията към него е осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против посочения акт бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Апис Агро 98 ООД чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма по чл. 59, ал. 2 , т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактическите и правни основания за постановяването му. Противно на твърденията в касационната жалба от съдържанието на оспореното пред АС Враца писмо не може да бъде установено поради наличието на какви фактически обстоятелства са намалени плащанията по исканите суми.(В таблица 1, част от акта в колона 3 - Намаления е посочено, че са намалени сумите по следните схеми/мерки СЕПП с 226, 62 лв., при искана сума 14910,67лв.; СПП с 58,98 лв. при искана сума 4116,6 лв., Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания с 6572,06 лв. при искана сума 9400,2 лв. В обясненията към тази колона е посочено че като намаления се отчитат: намаленията на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление проверки за площи, заявено от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявленията по схеми и мерки за директни плащания; наложени ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент 1307/2013 ; линейно намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е т. i от Регламент за изпълнение 809/2014 г. на Комисията и линейно намаление съгласно чл. 65, § 2, б. в от Регламент 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2 б. е, т. iii от Регламент за изпълнение 809/2014 на Комисията. При това съдържание на акта, предадено дословно в решението за яснота какви са мотивите на органа, следва еднозначен извод за правилност на извода на първоинстанционния съд, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т.4 АПК относно неговата форма, тъй като от съдържанието му е невъзможно да се установи какви са фактическите основания за постановяването му т.е . какви конкретно факти и обстоятелства, установени от органа могат да обосноват приложение в конкретния случай на цитираните разпоредби, които уреждат възможните хипотези за намаляване на размера на исканата субсидия, без да е посочено, коя конкретно от тях е приложима в случая. Тези факти и обстоятелства не могат да бъдат установени и от съдържанието на приложената административна преписка. Изложените подробно и обстоятелствено в касационната жалба доводи и твърдени факти на първо място не могат да заместят липсата на мотиви в акта, а на следващо не се намират в логическа връзка с изложеното от органа в обясненията към таблица 1, колона 3 от акта. При така установеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е обосновано, като базирано изцяло на събраните в хода на производството доказателства, като същото е и материално законосъобразно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в производството деловодни разноски в размер на 660 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение