Решение № 2861 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12827/2012 г.

Решение № 2861 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12827/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 4201 от 19.07.2012 г., постановено по адм. д. № 948 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отменил уведомително писмо на изпълнителния директор в обжалваната му част и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал на административния орган преписката за ново произнасяне. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените подробни съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се остави в сила уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Виктор Александров Иванов чрез процесуален представител адв. Табутова мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че съдът напълно е изяснил фактите по спора, от които е приел, че уведомителното писмо е издадено въз основа на фактически основания, които не съответстват на обективната действителност. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Виктор Иванов е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2010 г. с УИН 10/240610/29685, с което е заявил за подпомагане по СЕПП 22.12 ха, за които е поискана субсидия в размер на 14 798.46 лв; по СНДП заявената площ е 13.61 ха, а поисканата субсидия е в размер на 4916.85 лв. и площи, заявени за плащания за природни ограничения в планинските райони/ НР1/ от 22.12 ха, за които е поискана сума в размер на 13 777.63 лв. Към заявлението е попълнил и Таблица на използваните парцели 2010 г., където земеделският стопанин сам описва парцелите, които ползва, като посочва номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, където се намира всеки от тях. След извършване на кръстосаните проверки е установено, че недопустимата за подпомагане по СЕПП площ е 22.12 ха или 37.64%; по НДП недопустимата за подпомагане площ е 13.61 ха или 38.32% и по НР1 недопустимата площ е 22.12 ха или 37.64%. Приемайки, че общата недопустима за подпомагане площ по СЕПП, СНД и НР1 е над 20%, административният орган е приложил предл. 2-ро на чл. 58 от Регламент/ЕО/ № 1122 от 2009 г., съгласно който когато процентът на наддеклариране е над 20%, но до 50%, санкционираната площ е равна на установената като годна за подпомагане. С други думи, субсидия за годината не се изплаща, без да се налагат санкции за бъдещ период. В резултат на това, с Уведомително писмо № 02-100-6500/4426 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г. на жалбоподателя е извършен отказ за изплащане на финансова помощ съобразно извършените му задължителни административни проверки в ИСАК съгл. чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, като е определен размер на 0.00 лв. по подаденото заявление за регистрация за кампания 2010 г. /УРН/ 329425 УИН 10/240610/29685. Оспорения отказ от финансово подпомагане съдът правилно е възприел като индивидуален административен акт. За доказване правилността на констатациите при извършваната административна проверка съдът е допуснал заключение на вещо лице, прието от страните без оспорване. От него е установил, че недопустимата за подпомагане по СЕПП площ е 12.38 ха или 18.07%; по НДП недопустимата за подпомагане площ е 4.99 ха или 11.30% и по НР1 недопустимата площ е 12.38 ха или 18.07%. Неразрешено е останало застъпването между БЗС 67698-144-2, обработвано от жалбоподателя и БЗС 67698-144-2, декларирано за подпомагане от трети лице, като застъпената, съответно приета за наддекларирана площ е в размер на 1.53 ха. В крайна сметка е обоснован извода, че общият размер на недопустимите площи, установени от РА и този, установен от СТЕ не съвпадат и съответно същото важи и за процента на установена недопустима за подпомагане площ. При тези фактически установявания, съдът е направил правни изводи, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на необходимата форма и установените правила, но не съответства на фактическите основания, послужили за издаването му, както и на принципа на истинност - чл. 7 АПК и чл. 39, ал. 1 ДФЕС. По така изложените мотиви е отменил уведомителното писмо относно БЗС с посочените идентификатори и по трите мерки, съответно СЕПП, СНДП и НР1, като е върнал преписката на административния орган за решаването на спора, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно това, че решението е необосновано. Съдът е установил фактите по спора, чрез вещо лице, чието заключение не е било оспорено. Тях е съпоставил към приложимото материално право и е извел правилни и обосновани правни изводи. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на материалния закон. Вярно е, че данните в системата за идентифициране на БЗС е в правомощията на Министерството на земеделието и храните. Но в развилото се съдебно административно производство по безспорен начин е установено допускането на грешка относно площта и състоянието на БЗС, оспорени от жалбоподателя. Фактическите установявания от съда сочат на неправилни фактически констатации на административния орган, послужили за издаването на административния му акт, а оттам и на неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е върнал преписката на административния орган с направените указания, дадени в мотивите, тъй като компетентността на административния орган е специална. По изложените съображения съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, основания за касационна отмяна на решението му, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение