Решение № 6046 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1933/2020 г.

Решение № 6046 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1933/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът ЕТ "Фешън Топ Модълс – Д. Калъмбова" моли да бъде отменено като неправилно решение № 2742/17.12.2019 г. по адм. д. № 866/2019 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 19/26.07.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район". Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли актът да бъде прогласен за нищожен или да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Фешън Топ Модълс – Д. Калъмбова" против акт за установяване на публично държавно вземане № 19/26.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с който на ЕТ "Фешън Топ Модълс – Д. Калъмбова" е установено задължение за водовземане от подземни води по разрешително за водовземане № 41510122/03.06.2008 г., изменено и продължено с решение № ПО-01-198/13.12.2014 г., издадени от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" за периода 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г., общо в размер на 34. 69 лева с лихви до датата на изплащане на вземането. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне на публичните задължения на жалбоподателя в оспорения АУПДВ. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган – директор на Басейнова дирекция, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Дължимата такса за водовземане от подземни води за периода от 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. е изчислена на база представена декларация, вх. № КД-09-400/23.01.2019 г. на основание чл. 194б от Закона за водите и дневник за ежемесечен отчет на водомерно устройство, с фабричен № 0023232, представени от страна на самия жалбоподател за използвани водни количества в рамките на разрешения режим на водоползване – 495 куб. м. за 2018 г. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради липса на мотиви. Правилно е приел съдът, че в оспореният акт са посочени всички факти и обстоятелства, относими към установяване на дължимите по основание и размер главница и лихви. В АУПДВ се съдържат фактическите и правните основания за издаването му и същият отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за нищожност на АУПДВ поради липса на предмет. Правилно е приел съдът, че осъщественото от страна на ЕТ "Фешън Топ Модълс – Д. Калъмбова" последващо плащане на дължимата сума не следва да рефлектира върху извода за законосъобразност на оспорения акт, тъй като по делото на са ангажирани доказателства, установяващи, че плащането е извършено преди издаване на акта. Съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Не са представени доказателства кога сумата е преведена по сметката на ответника, поради което възражението, че е платена главницата преди издаване на акта не е доказано. Липсват доказателства ответника да е уведомен за извършеното плащане, което има значение за погасяване на главницата и за определяне размера на лихвите, които са определени в акта до датата на плащането. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определяне на публичните задължения на едноличния търговец в процесния АУПДВ. Обосновано съдът е приел, че актът е достатъчно мотивиран. Задължението е определено в акта по декларираните ползвани количества вода от 495 куб. м. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,