Решение № 11566 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5825/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение 652 от 08.02.2021 г., постановено по административно дело 6996/2020 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отменено нейно решение 271/22.04.2019 г. по преписка 612/2018 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като неправилно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта бъде отхвърлена като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Министерски съвет (МС), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира за плащане на юрисконсултско възнаграждение. Излага становище за допустимост на жалбата, предвид наведения довод за отпадане на правния му интерес, който счита а неоснователен. Ответникът по касационната жалба Министърът на образованието и науката, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира за плащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Министърът на правосъдието, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира за плащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Савов не се явява и не изпраща становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен от акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Настоящият състав намира, че наведеният довод в касационната жалба довод, че производството пред АССг е проведено по жалба на лице, което не е участвало в административното производство пред КЗД е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл. 147, ал.1 АПК на оспорване на административните актове на лицата, чийто права и закони интереси са засегнати от него или за които той поражда задължения. Още повече, че въпросът е решен с окончателно определение 12746 от 15.10.2020 г., по адм. дело 10338/2020 г. на Върховния административен съд, като настоящият състав напълно споделя изложените в него съображения. В съдебно заседание касационният жалбодател навежда довод, че е налице противоречие в първоинстанционното решение, тъй като АССг макар да отчита факта, че Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образования по специалността Право и професионална квалификация юрист, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) 82/26.04.2017 г. е отменена, при което делото няма предмет е налице отпаднал правен интерес, който настоящият състав намира за неоснователен, тъй като за периода на действие на Наредбата, при установяване на нарушение на забраната за дискриминация е налице възможност за приложение на ЗОДОВ. Административното производство пред КЗД е образувано и проведено по жалба, постъпила в КЗД на 16.11.2018 г. г..на П. Савов с твърдения за това, че нормата на чл. 3 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образования по специалността Право и професионална квалификация юрист, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) 82/26.04.2017 г. е дискриминационна, тъй като поставя хората с увреждане и трудещите се на основата на признаците увреждане и лично положение в по-неблагоприятно положение, По преписката са изискани становища от множество ръководители на факултети от университети, в които се обучават студенти по право, както и от Агенцията за хората с увреждания, но липсва уведомяване за започналото производство на известните заинтересова граждани и организации, освен заявителя за започналото производство по реда на чл. 26, ал.1 АПК. Едва в доклада заключение, който обаче е без дата и входящ номер, при което не може да бъде установено кога е изготвен, но е приет на 20.03.2019 г.(пет месеца след започване на производството)на проведеното открито заседание, когато като надлежни страни освен жалбодателя са посочени Министърът на образованието и науката и Министърът на правосъдието. По преписката не е конституиран като ответник издателят на акта, за който се твърди, че съдържа дискриминационна разпоредба - МС. С постановеното по делото решение от КЗД приема за установено, че приетата с ПМС 82/26.04.2017 г. Наредба съдържа дискриминационна разпоредба - чл. 3, ал. 1, изискваща обучението по специалност Право да се осъществява само в редовна форма на обучение създава неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признаци увреждане и лично положение спрямо лицата с увреждания и лицата упражняващи правото си на труд. С решението са дадени преписания на конституираните в производството ответници да направят необходимото в рамките на компетенциите си за преразглеждане и изменение на тази разпоредба за да се осигури равно третиране на лицата с увреждания и трудещите си лица, които реализират правото си на образование по специалност Право. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение провеждане на производството и постановяване на административния акт без участието в него на издателя на акта. Решението е правилно. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, констатирано от съда е особено съществено, при което правилно решението е отменено, а преписката е върната за ново разглеждане от органа. Настоящият състав намира, че освен това са допуснати нарушения на процедурата предвидена в чл. 26, ал. 1 АПК задължаваща административните органи незабавно след започване на производството, съгласно чл. 25 АПК да уведоми заинтересованите страни, освен заявителя, както по чл. 58 - 60 ЗЗДискр, задължаващ докладчика по преписката да направи проучване и изготви доклад-заключение в едномесечен срок, който следва да бъде предоставен на председателя на състава, който от своя страна да насрочи открито заседание в 7 дневен срок. В случая проучването е извършено в срок надвишаващ пет пъти предвидения в закона срок, не е представен на председателя на състава и остава неясно по каква причина и на какво основание последният е насрочил проведеното на 20.03.2019 г. открито заседание. Освен това съставът не е приложил разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. жалбодателят не е представил доказателства, установяващи твърдените от него факти в пълнота представил е доказателства свързани единствено с увреждането му, но не и такива свързани упражняване на трудова дейност, а освен това от решението не става ясно кои са лицата сравнители, спрямо които същият е третиран по-неблагоприятно. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че решението на КЗД е незаконосъобразно съставът на КЗД е постановил акта си, приемайки безкритично твърденията и направеното искане в жалбата на Савов по отношение квалификацията на твърдяното нарушение, без да съобрази посочените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признаци, в които е включен признака увреждане, както и специалната уредба на защитата от дискриминация при упражняване правото на труд и по чл. 12 и сл. ЗЗДискр. Формулираното нарушение на забраната за дискриминация по признак лично положение буди недоумение, доколкото е посочен във връзка по отношение на лица с увреждания и упражняващи правото си на труд без да установят и посочат специфичен, иманентен за тези категории лица признак или конкретно за самия жалбодател, който е определящ за тях или за него в частност като личност. При така установеното, настоящият състав намира, че правилно с обжалваното решение обжалванията пред АССГ акт е отменен поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и с оглед материалната незаконосъобразност на акта и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответниците Министерски съвет, Министерство на образованието и науката и на Министерство на правосъдието деловодни разноски в размер на по 100 лв. за всеки от тях, представляващи възнаграждение за един юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение