Решение № 1322 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5572/2007 г.

Решение № 1322 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5572/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. от гр. П. срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд от 16.VII.2007 г. постановено по гр. д. № 184/2007 г. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност, съществено нарушение на процесуалните норми и необоснованост. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Д. И. М. е предявил искове с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответниците Ц. Г. Т. и Т. И. П. от с. Б. да му предадат владението съответно първата на имот пл. 2001 в местн. Градището в землището на с. Б., а втория - на имот пл. 2002 в същата местност в същото землище, на които той се явява собственик въз основа на решение на Поземлената комисия (сега Общинска служба по земеделие и гори). С решението на Видинския районен съд от 11.I. 2007 г. постановено по гр. д. № 975/2006 г. исковете са отхвърлени като недоказани. По въззивна жалба на ищеца Видинският окръжен съд с решението си от 16.VII.2007 г. постановено по гр. д. № 184/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния с. акт. Въззивното решение е законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено по делото, че ищецът Д. И. М. се легитимира с Решение № 11-а от 17.VII.1992 г. по заявление вх. № Б* на Поземлената комисия гр. В., с което са му възстановени в съществуващи стари реални граници на следните имоти: нива от 1.150 дка в землището на с. Б. в местността Градището без посочени съседи, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, както и на нива от 1.550 дка в същата местност и същото землище, без посочени граници, заявена с пореден № 8 от заявлението и установена с декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Липсата на посочени граници в това решение от 1992 г. от една страна и от друга, че в решението се възстановява правото на собственост в стари реални граници, както и момента на издаване на решението на Поземлената комисия -VII. 1992 г. дават основание да се приеме, че процедурата по възстановяване собствеността на процесните ниви не е била завършена. На ответниците с план за земеразделяне са възстановени както следва: на Ц. Г. Т. имот с № 2* г. в землището на с. Б. в местн. Градините с площ от 0.400 дка, а на Т. И. П. - имот с № 2* с площ 1.541 дка в местн. Градините. От заключението на тройната техническа експертиза в състав инж. М, инж. В инж. П, изслушана пред Видинския окръжен съд се установява, че част от нива от 1.550 дка в местн. Градището в землището на с. Б., описана в решение № 11А от 17.VII.1992 г. на ПК Видин като възстановена на ищеца, попада в имот № 2* собственост на Ц. Г. Т. с площ 127 кв. м. и в имот № 2* собственост на Т. И. П. - 468 кв. м., а върху полски път на общината попадат около 115 кв. м. Останалите 834 кв. м. попадат в имот в регулацията с № 204 собственост на трето неучастващо в делото лице. От доказателствата по делото не е установено ищецът да притежава противопоставими на ответниците П права върху посочените части от възстановените им имоти с № 2* и 2002 с план за земеразделяне, поради което законосъобразно са отхвърлени претенциите му спрямо двамата ответници. При разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.) поради което обжалваното решение на Видинския окръжен съд следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение