Решение № 6008 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2009 г.

Решение № 6008 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по жалбата на Самах Муса Алсахар, родена на 10.09.1989 г. в палестински бежански лагер до гр. Бейрут, Ливан, без гражданство, мюсюлманка, омъжена, в лично качество и като законен представител на малолетното й дете Мохамед Ясер Ябдулрахим, роден на 24.10.2007 г. против решение № 254 от 10.07.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което поради липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Развива подробни съображения в жалбата. По изрично негово искане с определение на съда му е предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните в преписката доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Производството пред Държавната агенция за бежанците е започнало по молба за закрила по реда на ЗУБ, БЦ-35 от 16.03.2009 г. на РГС Елхово, подадена от жалбоподателката. Същата е родена на 10.09.1989 г. в палестински бежански лагер до гр. Бейрут, Ливан, без гражданство, мюсюлманка, омъжена, в лично качество и като законен представител на малолетното й дете Мохамед Ясер Ябдулрахим, роден на 24.10.2007 г. За държава произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме държавата Ливан. Чужденката е пристигнала в Република България нелегално през месец март 2009 г., придружавана от съпруга си Ясер Мохамед Абдулрахим, също без гражданство, роден в Ливан В интервю направено на арабски език, разбираем за нея, твърди, че причината за търсене на закрила в България е желанието на съпруга й да се лекува в страната, както и поради обстоятелството, че имал втора присъда за престъпление, за което вече имал наложено наказание, което изтърпявал в затвора. Представя и данни, че конфликтите с официалните власти са били по повод отвличането й от семейството й с цел женитба. Със заявителката е проведено интервю от интервюиращ орган, събрани са изискуемите по ЗУБ доказателства за обстановката на страната по произход, представени и приети в административната преписка са становище относно обстановката в Ливан. В писмено становище УП-3645 от 2704.2009 г. главният експерт в РПЦ София дава становище за неоснователност на молбата за закрила и на двете, посочени в ЗУБ основания - хуманитарен статут и статут на бежанец С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците на жалбоподателката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на основания, визирани в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените с чл. 75 от ЗУБ правомощия, решението е издадено в изискуемата форма и съдържание при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В решението са обсъдени всички относими за прилагане на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ обстоятелства, даващи основание за предоставяне на закрила по реда на този закон. Административният орган е изпълнил задължението се да обсъди обстановката в страната на произход - Ливан. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства е направен обоснован извод, че обстановката в страната а е спокойна, не налице въоръжен конфликт - вътрешен или международен. Обсъдени са и релевантните обстоятелства относно съдебната практика и наказателната репресия за престъпления против личността. Изтъкнатите от заявителката причини да търси закрила по реда на ЗУБ в Република България са от личен характер, нямат отношение към обстановката в страната. Няма данни, от които да се направи извод за това, че местните власти не са в състояние да осигурят защита на семейството на кандидата, поради което той да е принуден да търси закрила извън страната си по произход, както и за това, че в страна си произход ще бъде подложен на изтезания, унизително или нечовешко отношение. Няма данни също така обстановката в Ливан да е такава, че кандидатът да не може да намери възможности за живеене в други части на страната си. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход., като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Предвид изложеното, решението на административния орган е съобразено изцяло с материалния закон. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение