Решение № 1279 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2023 г.
ВАСВторо отделение05.02.2024 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1150 от 19.06.2023г., постановено по адм. дело 2470/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА главния архитект на Община Пловдив и Виз Арт ЕООД с [ЕИК], град Пловдив, [улица]да заплатят солидарно на И. Гроздев с [ЕГН] и Т. Гладийска с [ЕГН] сумата 1250лв /хиляда двеста и петдесет лева/, разноски пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от: 1. главния архитект на Община Пловдив чрез юрисконсулт Паланова и 2. Виз Арт ЕООД чрез адвокат Стойчев, срещу решение 1150 от 19.06.2023г., постановено по адм. дело 2470/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответниците И. Гроздев, Т. Гладийска и Б. Джинева-Недялкова всички чрез адвокат Недялкова изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и обоснованост на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационните жалби, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, за процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни. С обжалваното решение е оставил без разглеждане жалбата на И. Кехайов, [ЕГН], против Заповед 39 от 09.06.2022 г., издадена от Главен архитект на Община Пловдив, с която е допълнено разрешение за строеж 293 от 31.10.2016 г. на Главен архитект на Община Пловдив и е прекратил производството по адм.дело 2470/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив, в тази му част и е отменил Заповед 39 от 09.06.2022 год., издадена от Главен архитект на Община Пловдив, с която е допълнено разрешение за строеж 293 от 31.10.2016 г. на Главен архитект на Община Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, тъй като не е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 7 от закона. Според чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, в случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Няма спор между страните по делото, че липсва решение на общото събрание за допускане на преустройството, което попада в хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, като липсва и изразено изрично съгласие на непосредствените съседи на обекта. Посочено е, че видно от съдържанието на оспорената заповед, както и на проектната документация и заключението на приетата по делото СТЕ, в съществуващата жилищна етажна собственост, се преустройва нежилищен обект отново в нежилищен обект, като в такива случаи според разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ (към която препраща чл. 185, ал. 1, т. 7 от ЗУТ), преустройството става по общия ред без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, но само при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3. Видно от заключението на вещото лице в случая не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; и се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. Според вещото лице пресичане на общи стени с други обекти няма, но се предвижда изграждане на нови инсталации през общи помещения. Според СТЕ в сграда с идентификатор 56784.514.9516.4 се предвижда изпълнение на окачена канализация по тавана на сутерена на кота -3,3Ом., където се намира общо помещение, като нови вертикални канализационни клонове са проектирани за отвеждане на отпадни води от някои от помещенията в рамките на високата сграда - за манипулационната и за санитарни възли и аусгус, като тяхното включване става хоризонтално по тавана към съществуващи канализационни вертикали в сутерена чрез тръби и връзки с тръби в рамките на помещенията на кота +-0,00м. Според експерта, пресичане на общи стени с други обекти от ВиК-инсталации няма, но се предвижда изграждане на такива нови инсталации през общи помещения. Съдът е приел още, че не се установява, че с преустройството не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Видно от обяснителната записка на инвестиционния проект по част ОВК", проектантът е посочил, че съоръженията в ОВК-инсталацията са подбрани по каталог, те са с шумови характеристики по-ниски от допустимия нормативен шум, като не става ясно какви са тези характеристики, нито какви ще са нивата на шума, а в обяснителната записка на инвестиционния проект по част ВиК" (лист 250) е посочено, че трябва да се спазват допустимите нива на шум в сградите. Пак в част ОВК е посочено, че термопомпените агрегати се монтират на гумени тампони за обиране на вибрациите и не предаването им към конструкцията на сградата, а вентилационните боксове се свързват към вентилационната мрежа с меки връзки за предотвратяване на предаването на вибрации. Но както посочва и вещото лице, в проекта не е даден детайл за монтаж на термопомпената система върху стоманобетоновата покривна плоча на едноетажната сграда за да може да се направи извод дали ще се спазят допустимите стойности за шум. В обяснителната записка не са налични спецификации за характеристиките по отношение на шума на отоплителни/охладителни тела, а само е посочено, че на база получените необходими мощности за отопление/охлаждане за всяко едно помещение, изискващо поддържане на микроклимат ще се изберат съответни тела, като в техническите разчети са дадени характеристики на тези тела, но не касаещи шума, който ще отделят. Не става ясно по какъв каталог са подбрани съоръженията и с какви шумови характеристики за да се направи извод, че те са по-ниски от допустимия нормативен шум. Това, че съоръженията ще са изнесени извън помещенията на пребиваване на хора (и то само където е възможно) не означава непременно, че нивата на шум ще са в границите на допустимото, доколкото тези нива не са посочени. Решението е правилно, като постановено при правилно прилагане на материалния закон към напълно изяснената фактическа обстановка по делото. Правилно от първоинстанционния съд е преценена за незаконосъобразна и е отменена Заповед 39 от 09.06.2022 г., издадена от главния архитект на Община Пловдив, с която е допълнено разрешение за строеж 293 от 31.10.2016 г. на главния архитект на Община Пловдив. Оспорената в настоящото производство Заповед 39/09.06.2022 г. на главния архитект на Община Пловдив е за допълване на Разрешение за строеж 293/31.10.2016 г. за: Втори подетап: Спортен център с Кафе-аперитив от Секция D (тяло D и D0), Промяна по време на строителството: Вътрешно преустройство на Спортен център с Кафе-аперитив в тяло D0 с цел обособяване на Медицински център с легла за краткосрочно лечение и наблюдение и Оптика. Складово помещение в тяло D се променя в спомагателни помещения към Медицински център. Обоснован е изводът на съда, че процесното разрешение за преустройство е издадено при незаконосъобразно проведена процедура и в нарушение на материалния закон. Видно от съдържанието на оспорената заповед, както и на проектната документация и заключението на приетата по делото СТЕ, в съществуващата жилищна етажна собственост, се преустройва нежилищен обект отново в нежилищен обект, като в такива случаи според разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ (към която препраща чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ), преустройството става по общия ред без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, но само при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ. В случая не се установява, че с преустройството не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Съдът обосновано е приел, че не е осъществена проверка относно наличието или липсата на следващото кумулативно изискване за процедиране по облекчения ред - дали с проектираното изменение досежно обекта, който е с ново предназначение, са спазени изискванията за недопускане на наднормено шумово и друго замърсяване. В проектната документация за допуснатото изменение на разрешение за строеж не са посочени конкретни детайли за самите инсталации по отношение на нивото на шум, не са посочени нивата на шума и допустимите стойности, като липсват данни за преценка на тези изисквания по време на дейността, която ще бъде реализирана в обекта, за което е издадено разрешението за преустройство. В този смисъл в СТЕ необосновано е посочено, че прегледът на одобрените проекти не дава основания да се предполага, че проектираният обект ще предизвика наднормен шум. Обосновано е прието от съда, че не се установява, че с преустройството не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Видно от обяснителната записка на инвестиционния проект по част ОВК", проектантът е посочил, че съоръженията в ОВК-инсталацията са подбрани по каталог, те са с шумови характеристики по-ниски от допустимия нормативен шум, като не става ясно какви са тези характеристики, нито какви ще са нивата на шума, а в обяснителната записка на инвестиционния проект по част ВиК" е посочено, че трябва да се спазват допустимите нива на шум в сградите. Пак в част ОВК е посочено, че термопомпените агрегати се монтират на гумени тампони за обиране на вибрациите и не предаването им към конструкцията на сградата, а вентилационните боксове се свързват към вентилационната мрежа с меки връзки за предотвратяване на предаването на вибрации. Но както посочва и вещото лице, в проекта не е даден детайл за монтаж на термопомпената система върху стоманобетоновата покривна плоча на едноетажната сграда за да може да се направи извод дали ще се спазят допустимите стойности за шум. В обяснителната записка не са налични спецификации за характеристиките по отношение на шума на отоплителни/охладителни тела, а само е посочено, че на база получените необходими мощности за отопление/охлаждане за всяко едно помещение, изискващо поддържане на микроклимат ще се изберат съответни тела, като в техническите разчети са дадени характеристики на тези тела, но не касаещи шума, който ще отделят. Не става ясно по какъв каталог са подбрани съоръженията и с какви шумови характеристики за да се направи извод, че те са по-ниски от допустимия нормативен шум. Това, че съоръженията ще са изнесени извън помещенията на пребиваване на хора (и то само където е възможно) не означава непременно, че нивата на шум ще са в границите на допустимото, доколкото тези нива не са посочени. С оглед горното, правилно съдът е приел, че следва да бъде приложен общият ред по чл. 185, ал. 2 ЗУТ за процедиране на проекта, въз основа на който е издадено разрешението за преустройство. Обосновани са изводите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 39, ал. 9 ЗУТ. Видно от одобрената проектна документация не са осигурени необходимите места за паркиране в изпълнение на изискванията, визирани в т. 23 и т. 24 на Приложение 5 към чл. 42 и чл. 50, ал. 1 и 3 от Наредба РД 02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии по отношение на двата преустройвани обекта - спомагателните помещения в тяло D и медицинския център. Предвид горното и тъй като не са налице основанията за отмяна на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло, а касационните жалби оставени без уважение. С оглед изхода на делото и надлежно заявените претенции за присъждане на разноски от ответниците, разноски се дължат от касаторите солидарно на И. Гроздев и Т. Гладийска в размер на 1250 лв, съставляващи адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 22.08.2023г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,