Решение № 5426 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10933/2016 г.

Решение № 5426 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10933/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция " ОДОП" - П. срещу Решение № 1513 от 26.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2272/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р - 16001614002702-091-001/11.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с Решение № 624 от 3.08.2015 г. г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. в частта, с която на "К." ЕООД, гр. П. не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 56155,53 лв. и са определени и лихви за забава в размер на 24 782,68 лв. по фактури, издадени от "Д." ЕООД и "А и Н" ЕООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е отчел липсата на документи за прозхода на стоките и за транспортирането им, в резултат на което е следвало да приеми, че спорните доставки не са реално извършени. Сочи, че заключението на експерта по СсчЕ не е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства, както и, че не е следвало да се дава вяра на показанията на разпитаните свидетели. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "К." ЕООД, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността й претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р - 16001614002702-091-001/11.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с Решение № 624 от 3.08.2015 г. г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. в частта, с която на "К." ЕООД, гр. П. не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 56155,53 лв. и са определени и лихви за забава в размер на 24 782,68 лв. по фактури, издадени от "Д." ЕООД и "А и Н" ЕООД. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставките по фактурите, издадени от "Д." ЕООД, са различни видове месо и колбаси. При извършената насрещна проверка в хода на ревизията доставчикът не е открит на декларирания адрес. П. органи са констатирали, че стоки от същи вид са предмет на декларирани ВОП от "Д." ЕООД, с оглед на което са извършени насрещни проверки на превозвачите, посочени в международните товарителници. Две от дружествата са отрекли извършването на транспортни услуги на "Д." ЕООД, а третото е уточнило, че предоставя услуги извън територията на ЕС. П. това приходните органи са приели, че не са установени предходните доставки, както и транспортирането на стоките по преките доставки и са достигнали до извод, че последните не са реално извършени. За доставките по фактурите, издадени от "А и Н 07" ЕООД, с предмет - "риба и пилешко месо" ревизиращите са отчели, че доставчикът не е открит на декларирания адрес при осъществената насрещна проверка. Преценила са, че представените доказателства не установяват реалното извършване на доставките поради неустановеността на произхода на стоката и неоткриване на адреса за кореспонденция на превозвача "Б." ООД. Счели са още, че не е доказано транспортирането на стоката съгласно представените товарителници, както и съхранието й. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е систематизирал в табличен вид относимите към всяка фактура съпътстващи документи, като конкретно е проследил плащанията по доставките, счетоводното им отразяване, заприхождаването на стоките и последващата им реализация. Вещото лице е констатирало съответствие на приетите от складодържателя "Д. Л." АД по вид и количества стоки и впоследствие изписаните с търговски документи, двустранно подписани за "предал" и "приел". В тях е вписано дружеството, осъществило транспорта и регистрационният номер на превозното средство. На посочените в търговските документи превозвачи не е извършвана насрещна проверка. Първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели В. М. и А. В., възприемайки изложеното от тях като последователно, непротиворечиво и подкрепящо се от останалите събрани доказателства. Първият свидетел, търговски представител в "А и Н 07" ЕООД е разяснил, че всички стоки са се съхранявали в складова база "Д. Т." - село Т. и от там са се извозвали до базата на ревизираното лице в гр. П.. Вангелова, касиер- счетоводител в "К." ЕООД, е посочила, че транспортът на стоките е бил за сметка на доставчиците и е потвърдила, че положения в приемо - предавателните протоколи подпис е нейн. Анализирайки събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът е приел, че те кореспондират по между си и мотивират с необходимата степен на убедителност извода, че спорните доставки са реално извършени. Той е съобразил разясненията, съдържащи се в тълкувателно приложимата практика на СЕС, съобразно които е счел, че неоткриването на доставчиците, на превозвачите и на единия складодържател, както и констатираните пропуски по предходните доставки не са основание да се откаже претендираното данъчно предимство. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик. Визираните норми транспонират разпоредби на Директива 2006/112/ ЕО, при тълкуването на които СЕС многократно е подчертавал, че не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурите за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдавани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба. / С - 80/11 и С- 142-11, С- 324/11 и С - 18/13/. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, СЕС сочи, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни." (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело M.-G., C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). В Решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 СЕС разяснява, че обстоятелствата относно дължимото или налично познание на данъчно задълженото лице, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама следва да бъдат проверени от националния съд и за тях е необходимо той да следи служебно, като тълкува вътрешните норми в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112 за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. При така очертания нормативен регламент и тълкувателно приложимите разяснения на СЕС неоснователни са доводите на касатора за неустановеност на реалното извършване на спорните доставки. Несподелима е тезата, че съдът необосновано е кредитирал заключението на експерта по ССчЕ и показанията на разпитаните свидетели, тъй като те се подкрепят от представените още в хода на ревизионното производство писмени доказателства. Като кореспондиращи по между си, те обосновано са ценени като верни. Както ВАС многократно е подчертавал, произходът на стоката не е част от фактическия състав, с чието проявление ЗДДС свърза възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, а при транспорт за сметка на доставчика евентуалните нередности в транспортните документи не могат да се противопоставят на получателя. При установената от експерта разполагаемост със стоките при доставчиците и представените приемо-предавателни протоколи/ търговски документи за предаването им на получателя, банкови преводи за осъществени плащания, стокови записи за влагане на стоките и товарителници, правилно първоинстанционният съд е приел за доказано фактическото предаване на правото на разпореждане върху тях като собственик от доставчиците на получателя. Изложените мотиви, обосноваващи този извод, напълно се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни. При липсата на обективни данни, че сделките по веригата са белязани с измама, за която ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае, решаващият състав обосновано е приел, че неправомерно с РА е отказано признаване на правото на приспадане. Достигайки до това заключение, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 3600 лв. Релевираното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство е следвало да се предяви пред родово компетентния съд по предвидения в чл. 248 ГПК ред. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение