Решение № 6164 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3438/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. Г. и Л. В. Г., чрез процесуалния им представител адв. Красинова, срещу решение 3438 от 03.02.2025 г., постановено по адм. дело 10878/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ, както и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Ответникът началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - София не взема становище. Ответникът - "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Цонева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Д. Г. и Л. В. Г. против заповед 18-10486/08.10.2024 г., издадена от началника на СГКК - София, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 70 от Наредба РД-02-20-05/25.12.2016 г. е отказано изменението в КККР на гр. София, одобрена със заповед от 09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в отстраняване на непълнота в сграда с идентификатор 68134.600.1015.5 "сграда за енергопроизводство" за отразяване на самостоятелен обект с идентификатор 68134.600.1015.5.1, помещение за трафопост, частна собственост и самостоятелен обект с идентификатор 68134.600.1015.5.2, инфраструктурен обект. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Посочва, че в случая с процедираното изменение на кадастралната карта се иска нанасянето на самостоятелен обект в сграда, за която са заявени собственически права на заинтересованата страна и са представени документи за собственост, както от страна на жалбоподателя, така и на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, които са с конкуриращи се титули за собственост относно част от процесния имот и предвид подаденото възражение, се обосновава спор за материално право, който не може да бъде разрешен в административното производство пред СГКК или от административния съд. При тези данни приема, че като отказва да допусне изменение на кадастралната карта при наличието на предпоставки за това - наличие на спор за материално право относно установеното застъпване, административният орган издава оспорената заповед в съответствие с материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт не отговаря на изискванията на чл.172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът извършва дължимата се проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт след обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът приема за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи съдът следва да се произнесе и по доводите и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него макар да е направено описание на становищата на страните и формално да са изследвани предпоставките по чл. 146 АПК, липсва обсъждане на събраните по делото доказателства. Не са изложени мотиви и относно допустимостта на оспорването на Л. В. Г., която не е заявител в административното производство. Твърдението в оспорването до съда за притежаване на права върху самостоятелния обект - помещение към трафопост, предмет на искането до административния орган, придобито в режим на семейна имуществена общност, не е подкрепено с доказателства. Спрямо приетите за установени от съда факти не са изложени правни съображения, като цитираната в решението съдебна практика касае хипотези на започнали административни производства преди изменението на разпоредбата на чл. 54 ЗКИР с ДВ, бр. 49/2014 г. и приключили с издаване на административен акт след това, без да е съобразено, че в случая заявлението до компетентния орган е подадено на 16.07.2024 г., т.е. при действието на вече настъпилата законодателна промяна и последвалата такава с ДВ, бр. 57/2016 г. В този смисъл отпадането на нормативното изискване за съставяне на акт за непълноти и грешки, на което съдът се позовава и обсъжда в мотивите си, е ирелевантно за спора. В съдебния акт липсва изложение какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Най - общо посоченото, че в случая е формиран спор за материално право относно установеното застъпване, без да се изследва в какво се изразява това застъпване, дали заявеното изменение представлява непълнота или грешка в одобрената КК съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, както и въз основа на кои доказателства е изведен този извод, не съответства на изискването на закона за мотивиране на съдебния акт, с посочване на относимите към случая правни разпоредби и приложението им към конкретния спор. Липсва произнасяне и по наведените от жалбоподателите възражения относно обхвата и характера на заявените искания до административния орган, вкл. по отношение на притежаваните от "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД права върху нанесения в кадастралната карта трафопост въз основа на АЧДС 24036/18.11.2004 г. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на съдебния акт. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията в настоящото решение. По искането на ответното дружество за присъждане на разноски за настоящото производство дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,