Решение № 9246 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2011 г.

Решение № 9246 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "НИСО " ЕООД, гр. Пещера против решение № 917/25.05.2011 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 925/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "НИСО " ЕООД против ревизионен акт (РА) № 900531 от 11.02.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, потвърден в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 20500 лева и прилежаща лихва в размер на 4325,29 лева с решение № 262 от 16.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-гр. Пловдив. С обжалваното съдебно решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата от 1146 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са допуснати от съда съдопроизводствени нарушения при преценка на доказателствата по делото, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив оспорва жалбата по съображения, развити в писмена защита, постъпила по делото на 20.03.2012 г. Иска се потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Становището на прокурора е, че съдебният акт се основана на правилна преценка на събраните по делото доказателства в резултата на което е направен обоснования извод за недоказаност на реалността на фактурираните доставки. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: С РА, на ревизирания субект е отказан данъчен кредит по три броя фактури, издадени от "Валдо-Транс " ЕООД с предмет на доставката -СМР по договор. Констатациите на органа по приходите са, че между страните по фактурите е налице сключен договор от 17.03.08 г. по силата на който "Валдо транс " ЕООД в качеството му на изпълнител приема да извърши изцяло със своя работна сила покривни строително-монтажни работи на обект "Белведере холидей клуб", гр. Банско. Органът по приходите е констатирал, че "Валдо транс " ЕООД не фигурира в заповедната книга на строежа, а така също фигуриращите работници в книгата за първоначален инструктаж са на фирма "Нисо". Въз основа на тези констатации е прието, че фирма "Валдо транс " ЕООД не е извършило СМР на покрива на строежа. Органът по приходите е направил извод, че по фактурите не са налице реални доставки, а начисленият в тях ДДС е начислен без основание. Правото на данъчен кредит е отказано на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При обжалването му по административен ред, РД е потвърден. В решението на директора на ДОУИ-Пловдив е извършена също така съпоставка между протоколите за приемане на СМР, подписани между основният възложител "Ат инженеринг 2000 " ООД и "Нисо " ЕООД и от последния и "Валдо транс " ЕООД. В резултат на тази съпоставка е установено, че единият от протоколите между "Нисо" и "Валдо транс" е подписан преди въобще на обекта да са започнали строителни работи, а останалите два след като вече тези работи са извършени от "Нисо" и са приети от възложителя за изпълнени. Административният съд след като подробно е преценил и анализирал всяко едно от събраните по делото доказателства е достигнал до извода, направен и от приходния орган, че липсват реални доставки по фактурите. Като спорно съдът е възприел извършването на СМР - изграждане на покрив на обект "Белведере холидей клуб" гр. Банско-блок 4 с възложител "Ат инженеринг 2000" ООД и изпълнител "Нисо " ЕООД. Установил е, че подписаният договор между тези страни е от 9.05.08 г. и той не предвижда изпълнителят да сключва договор с друг подизпълнител. Анализирайки клаузите от този договор, съдът е посочил, че изпълнението на СМР е следвало да започне на 13.05.2008 г. Същевременно съдът е посочил, че договорът между "Нисо " ЕООД и "Валдо транс" ЕООД е от 17.03.08 г. като съобразно клаузите му работата по този договор е следвало да започне на 21.03.08 г. Съдът е направил извод, че не е логично да се извършва работа от подизпълнителя след като на самият първоначален изпълнител не му е била възложена работата по изпълнение на процесните СМР. Също така съдът е кредитирал данните от заповедната книга на строежа, в която като единствен подизпълнител е посочен "Нисо " ЕООД, а като строител "Ат Инженеринг 2000". Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че не е налице законово изискване да се записва в заповедната книга подизпълнителя. Изложени са съображения, че съставянето и съдържанието на заповедната книга е регламентирано в Наредба № 3 от 31.07.03 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. От нормативната регламентация, съдът е извел извод, че в заповедната книга трябва да фигурират данни за всеки, който обективно изпълнява строителни работи на строежа. Съдът е преценил съвкупно всички тези обстоятелства, както и установеното от вещото лице-счетоводител, че към протоколите за установяване и заплащане на видове СМР не е представена количествено-стойностна сметка, в резултат на което е стигнал до заключението, че "Валдо Транс " ЕООД реално не е извършил процесните СМР, а процесните услуги са изпълнение от жалбоподателя. Решението на административния съд е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от решението на административният съд е, че показанията на разпитания по делото свидетел Анадолски са кредитирани като обективни и безпристрастни. Съдът е възпроизвел в решението си казаното от този свидетел, а именно, че не знае дали на обекта са участвали работници на "Валдо-транс", както и че единствената фирма, която има право да извършва покривна дейност е фирмата на жалбоподателя. От мотивите на решението е видно, че съдът е анализирал и събраните по делото писмено документи и експертизи. Недоказано, поради което и неоснователно е твърдението на касатора, че на обекта са работили работници на доставчика. В преписката са събрани уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за работници при "Валдо-транс" (лист 583-585 от делото). Имената на работниците в тези уведомления не фигурират в представената книга за инструктаж (лист 120 и 121 по делото). Събраните в преписката командировъчни заповеди, издадени от "Валдо транс" ЕООД (лист 621-628 от делото) също не доказват извършена работа от персонал, нает от доставчика. По делото е събран РА № 2000904782/5.10.2009 г. на "Валдо-транс" ЕООД. Видно от този ревизионен акт е, че на дружеството е извършена ревизия по ЗДДС вкл. и за периодите, в които са издадени процесните фактури. В този РА, органът по приходите е направил извода, че от събраните служебно документи и информация е установено, че за периода на ревизията са декларирани извършени услуги основно СМР и търговия, за които ревизираното лице не разполага с кадрова, техническа и технологична обезпеченост за извършване на декларираните доставки към съответните контрагенти. Със същия РА е променен резултата, деклариран за процесните периоди-м. 05, 06 и м. 08. 08 г. относно извършените доставки от "Валдо транс". За посочените периоди данъчната основа на извършените облагаеми доставки и начисления данък по тях е определена на 0.00 от органа по приходите. Тези данни и съображенията, изложени от административния съд, които настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя обосновават извода, че жалбоподателят не е успял при условията на пълно и насрещно доказване да установи по безспорен начин наличието на реално извършени услуги по процесните фактури. Жалбата му правилно е отхвърлена от административния съд. Обжалваното решение като обосновано и правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения, Върховният административен съд