Решение № 8620 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1929/2020 г.

Решение № 8620 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1929/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив, ЕИК: 115010670, чрез адв. Георгиев, против решение № 2605/12.12.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2494/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 100/04.07.2019 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се отмени оспорения акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане и да му се присъдят сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" Пловдив, чрез гл. експерт Гавраилова с приложено удостоверение за юридическа правоспособност и пълномощно, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Пловдив против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 100/04.07.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", е установено по основание и размер задължението на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 301447 от 10.07.2006 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 47 207. 50 лева и лихва за периода на забава в размер на 12 893. 41 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси. За да стигне до извод за неоснователност на оспорването съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне на публичните задължения на жалбоподателя в оспорения АУПДВ. Според съда непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника не съставлява съществено нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт. Приел е, че в издадения акт е посочено разрешителното, въз основа на което са определени публичните задължения, а самото разрешително е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в които ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. Първостепенният съд е стигнал до извод, че погрешно посоченото в т. 2. 2. от акта място на водовземане – с. Борово, общ. Лъки, вместо с. Рогош не представлява съществено нарушение на производствените правила. Посочил е, че двете села се намират в различни райони – едното е в общ. Марица, а другото в общ. Лъки, като безспорно, селата Рогош, Скутаре и Трилистник се намират в общ. Марица, което се потвърждава и от приложените по административната преписка списъци. Решението е правилно. Касационният съд намира изводите на АС-Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС-Пловдив. АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, при наличие на фактически и правни основания, и въз основа на писмените документи по чл. 195б, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/. АУПДВ е издаден от компетентен орган – директор на Басейнова дирекция, в кръга на неговите правомощия по чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, поради което е валиден. Актът е издаден в съответствие с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ - налице са констативни протоколи от извършен контрол за изпълнение на задълженията, покана към лицето за доброволно изпълнение, изпратено е изрично уведомление за започване на производството по издаване на АУПДВ. Дължимата такса по разрешително № 301447 от 10.07.2006 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., е изчислена на база декларирано от титуляра използвано годишно водно количество. Приложените платежни нареждания касаят заплащана такса за периоди 2011, 2012, 2013 г. и 2018 г., като няма погасяване на таксите за водоползване за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2017 г. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради неправилно посочване на правните основания в АУПДВ. Неправилно посоченото правно основание не е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. Правното основание при безспорните фактически основания се определя от съда и както правилно съдът е приел в акта дължимите такси са определени законосъобразно. Правилен е изводът на съда, че непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника не съставлява съществено нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт. В издадения акт е посочено ясно разрешителното, въз основа на което са определени публичните задължения, а в него ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,