Решение № 5882 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2013 г.

Решение № 5882 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Държавен фонд "Земеделие" - град София против решение № 7099 от 18.12.2012 г., постановено по адм. д. № 11201/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4476 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за изплащане на субсидии по Общо заявление за плащане на площ с УИН 10/250610/30183 за кампания 2010 г. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемите за национални доплащания на площ (СНДП/ и по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2) и са наложени санкции за бъдещ период и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател релевира трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като основните доводи са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна - Пенка Тончева Борисова, лично и в писмено възражение оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита мотивираният извод за основателност на оспорването на уведомителното писмо за отказано финансово подпомагане по трите мерки и наложени санкции за бъдещ период за съответстващ на фактически установеното и го намира за изведен при правилно приложение на регламента по ЗПЗП. Посочва, че съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран, а фактически основания в оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не са изложени. Освен това намира, че административният акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, както и че по делото не е доказано безспорно наличието на площи, които не се стопанисват, поради което обжалвания административен акт е постановен и в нарушение на материалния закон (ЗПЗП). По тези съображения счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Пенка Тончева Борисова против Уведомително писмо № 02-100-6500/4476/02.10.2011 г. на Изпълнителния директор ДФ "Земеделие", с което по нейно заявление с УИН 10/250610/30183, по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. й е отказано заплащане на субсидия по СЕПП в размер на 407.97 лв., по СНДП - в размер на 223,17 лв., по НР2 - в размер на 218.07 лв. и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 392.23 лв. Оспорващата възразила против констатациите при извършената проверка досежно състоянието на стопанисваната земя, поради което не е следвало да и се отказва субсидия по трите мерки, както и да търпи санкция за бъдещ период, като твърдяла, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, т. е. при непълнота на доказателствата, респ. при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателката общо заявление за плащане на площ за кампания 2010 г. с УИН 10/250610/30183 по УРН 354914,с което са заявени за подпомагане парцели в землището на с. Лиляч, обл. Кюстендил по СЕПП, СНДП и НР2,с приложена към това заявление Таблица на използваните парцели 2010 г. с посочени парцели, които ползва, номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, където се намират. По това общо заявление са извършени административни проверки, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, като компютърните проверки са извършени чрез пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Административният орган е взел предвид резултатите от тези административни проверки, след сравняване на данните със съответната налична информация в регистрите на ИСАК. На основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. на МЗХ определил като недопустими за подпомагане площи по СЕПП, СНДП и НР2 в размер на 1,03 ха по трите схеми и мерки за директни плащания и определил финансово подпомагане по тях в размер на нула лева, т. е. отказал поисканата финансова помощ. На основание на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. за СЕПП и СНДП и чл. 16 от Регламент № 1975/2006 г. за НР2 административният орган наложил и санкции за бъдещ период в размер на 188.43 лв. за СЕПП, 103.08 лв. по СНДП и на 100.72 лв. по НР2, които ще се прихващат съгласно чл. 56 от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията. Уведомителното писмо съдържа като приложение Таблица за формиране на оторизираната сума по исканите мерки за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, като в допълнение към нея е описано съдържанието на съответните колони. Във връзка с основното възражение на оспорващата за непосочено фактическо основание в оспореното уведомително писмо съдът посочил, че в колони № 1 и 2 на таблицата са посочени идентификатори на БЗС и площ на декларирания парцел по съответната схема, че в колона № 3 не е отразена площ на неотстранено застъпване, че колона № 4 отразява резултати от извършвани на място проверки, като в конкретния случай такива не са посочени, а колона № 5 отразява площта на парцела след извършени административни проверки. За да обоснове решаващия си извод по това възражение съдът установил, че както за последната, така и за предходната колона /№ 4/ по СЕПП е посочено правно основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, т. е. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като в колона № 5 е добавен и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП - кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери по малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. На следващо място установил, че в оспореното уведомително писмо по отношение на СНДП в колона № 4 и колона № 5 е посочено правното основание на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, т. е. кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП, а на последно - че по отношение на НР2 в колона № 4 и № 5 е посочено правно основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., т. е. кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза и разпитал двама свидетели. При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. На първо място съобразил наличие на компетентност на издалия административния акт орган. По основното възражение в жалбата приел, че при постановяване на отказа на административния орган по заявлението за 2010 г. на Пенка Борисова от гр. Кюстендил, са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, първо - на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ индивидуалният административен акт да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран, като обосновал извод, с оглед посоченото по-горе, че фактически основания в оспореното писмо на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не са изложени. На второ място приел, че административният акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, а на трето - че по делото не е доказано безспорно наличието на площи, които не се стопанисват, откъдето обосновал извод, че обжалваният административен акт е постановен и в нарушение на материалния закон - ЗПЗП. На четвърто място посочил, че административният орган носи тежестта да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, което в случая приел, че не е направено. На следващо място преценил като нарушение на материалния закон отказа за финансова помощ, дължащ се на недопустима за подпомагане площ, като обосновал и извод, че направените констатации в таблиците на уведомителното писмо не внасят яснота как е формирана волята на административния орган. С оглед посоченото по-горе приел, че конкретни фактически основания в оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не са изложени, а доколкото такива могат да се изведат от посоченото в таблиците, те противоречат на събраните по делото доказателства. Този извод извел от обстоятелството, че едва с назначената по искане на ответника съдебно- техническа експертиза /л. 28 от делото/, впрочем оспорена от жалбоподателката, и с допълнително представените по делото писма на МЗХ са установени фактическите основания, въз основа на които са определени като недопустими за подпомагане площи от процесните БЗС, а именно, че те са преценени като неподдържани в добро земеделско състояние. Посочил, че при това положение, т. е. при това фактическо установяване правното основание да се откаже плащане по СЕПП, СНДП и НР2 е съответно чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП, чл. 47, ал. 2, т. 5 от ЗПЗП и чл. 12, т. 3 от Наредба № 11/2008 г., които са различни от посочените в процесното уведомително писмо правни основания. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го отменил. Упражнил е правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/ заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1, т. е. при проверки за спазването на изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони - по реда на чл. 37 от закона. По отношение на НР2 посоченото правно основание - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. на МЗХ определя основание за отказ в случай, когато кандидатът е заявил по- големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. Най-сетне, правилно е приел, че липсва и основание за санкция за бъдещ период по смисъла на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. за СЕПП и СНДП и чл. 16 от Регламент № 1975/2006 г. за НР2, като извършеното прихващане с посочената сума за бъдещ период обосновано е прието за незаконосъобразно. Правилно съдът е приел, че оспореният акт и в тази част е незаконосъобразен. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Противно на твърдяното от касатора, съдът правилно е съобразил чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. определящ, че данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Обоснован е неговият извод, че в конкретния случай, тъй като явно при извършената кръстосана проверка са открити нередности /без да са посочени какви/, е следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки с цел установяване на действителните факти относно декларираните от жалбоподателя площи в общото заявление за подпомагане за 2010 г. Този извод се налага и предвид представената по делото с писмо от 23.05.2012 г. информация от МЗХ, че заявените от кандидата БЗС попадат в частта от територията на страната, покрита със сателитни изображения от 2009 г., откъдето следва, че посочените изображения не са били актуални към релевантния период. Правилна е преценката на съда, че при това положение административният орган е бил длъжен да изследва тези обстоятелства служебно в съответствие с принципите на чл. 7 и чл. 9 от АПК, и като не е направил това, е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Обоснован е и изводът, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, 28 и 34 от АПК, тъй като като в хода на административното производство не е предоставил възможност за участие на жалбоподателя, включително да се запознае с допустимия слой за период, предхождащ този за който е претендирано подпомагането, и да представи доказателства за поддържането на заявените БЗС в добро земеделско състояние. Правилен е изводът, че фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление, не са били изяснени, в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Съдът е съобразил изводите си с практиката на ВАС - така напр. в решение № 15682/10.12.2012 г. по адм. д. № 12406/2012 г. на ВАС, IV отд. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разпита на свидетели, тъй като в случая с гласни доказателства съдът е установил факти за относимия за случая период, а не за опровергаване съдържанието на официален документ. ВАС намира за неоснователен и довода, че формално и неправилно съдът е приел, че така непосочването на фактически основания ограничава правото на защита. Няма колебания в практиката на ВАС, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Най-сетне, противно на твърдяното в настоящата жалба, съдът не е посочил в мотивите на решението, че в случая е било задължително извършването на проверка на място, а по аргумент от чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. извел обоснован извод, че при данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, последните могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура, а ако това е целесъобразно, и от проверка на място. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,