Решение № 8840 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11707/2018 г.

ВАСII отделение11.06.2019 г.докладчик Диана Петкова

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила Решение № 238/26.07.2018 г. постановено по адм. д. № 202/2018 г. по описа на Адм. съд-Стара Загора. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8840 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11707/2018 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Стара Загора чрез процесуалният му представител против Решение № 238/26.07.2018 г. постановено по адм. д. № 202/2018 г. по описа на Адм. съд-Стара Загора, с което е отменена Заповед № 10-00-416/30.03.2018 г. издадена от касатора, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж, пета категория "Автосервиз", изпълнен от С. Паперов без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, находящ се в ПИ 002199 по Картата на възстановената собственост на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства е приел че обекта предмет на заповедта е склад, а не автосервиз. Излагат се съображения относно индивидуализацията на обекта, както и че при посочването на площта му от 18 кв. м. в оспорената заповед е допусната техническа грешка, която не може да се отрази на законосъобразността на административния акт. Счита, че не са налице предпоставките за търпим строеж. Претендира за отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което жалбата срещу заповедта на Кмета на Община Стара Загора да бъде отхвърлена, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. процесуалният представител на касатора поддържа изцяло жалбата. Ответната страна редовно и своевременно призована не се явява не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна редовно и своевременно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Адм. съд-Стара Загора е отменил по жалба на С. Паперов от гр. Стара Загора Заповед № 10-00-416/30.03.2018 г. издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж, пета категория "Автосервиз", собственост на С. Паперов, изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, находящ се ПИ 002199 по Картата на възстановената собственост на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора, собственост на С. Паперов и М. Тотева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му в чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на нормата на чл. 35 АПК, както и че същия е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административно производствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Законосъобразно и обосновано Адм. съд-Стара Загора приема че в конкретния случай от събраните по делото доказателства, в това число и изслушаната и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, не се установява в имота посочен в заповедта на Кмета на Община Стара Загора да съществува изграден обект, представляващ "Автосервиз", нито изпълненото строителство, доколкото съществува такова да е с параметрите посочени в Констативен акт № 76/22.11.2017 г., нито с площта на строежа посочен в заповедта на кмета. Съгласно Констативен акт № 6/22.11.2017 г., съставен от служители на общинската администрация на Община-стара Загора, осъществяващи контрол по строителството, процесния обект е Автосервиз с размери 7. 00 м. /7. 00 м. /3. 00 м/7. 00 м/4. 00 м. /7. 00 мл/7. 00 м. /11. 00 м. /7. 00 м. / и с височина 2. 00 м., бетонова конструкция. В заповедта за премахване на незаконен строеж обекта е посочен като "Автосервиз", със застроена площ около 18 км. От заключението на съдебно-техническата експертиза, изпълнена след оглед на място се установява че обекта разположен в югозападната част на имота съставлява "Т" образна постройка, с обща застроена площ от 168. 73 кв. м., изпълнена от поставени върху терена два кутиеобразни гаража/стоманобетонови гаражни клетки /от изток и от запад, всеки с размери 5. 40 м. /3. 40 м. като между тях е изпълнена монолитна сграда, използвана за склад, разделена на две части: южна с размери 7. 90 м./ 8. 40 м. и северна с размери 8. 00 м. /5. 70 м. и височина 3. 40 м. Макар и конструктивно свързани/част от източните и западни стени на южната част на склада са стени на гаражите/, гаражите и помещението за складиране са функционално обособени и се ползват като самостоятелни обекти. При това положение правилно решаващият съд е констатирал несъответствие в индивидуализацията на незаконния строеж както между КА и заповедта на Кмета на Община Стара Загора, така и между тях и заключението на в. л. относно вида, характеристиките, параметрите-застроена площ и размери и начина на изпълнение на строежа. Безспорно с оспорения административен акт е разпоредено премахване на строеж, какъвто не съществува. Описаният в КА и в заповедта строеж не може да бъде идентифициран със съществуващ такъв на място. Правилно решаващият съд е посочил че предмет на установяване по делото са отразените в административния акт фактически констатации, а именно извършен от С. Паперов строеж-"Автосервиз" с площ от 18 кв. м. На практика, обектът по начина по който е индивидуализиран от административния орган води до извода, че съставлява едно цяло, което в неговата пълнота е разпоредено за премахване като незаконен строеж. От друга страна обаче безспорно се установява че се касае до функционално обособени по предназначение и използване самостоятелни обекти. При това положение административния орган при издаването на заповедта по чл. 225а, ал. 1 3УТ следва да установи наличието на незаконен по смисъла на чл. 225а, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, включващ точно, ясно и конкретно установяване на вида, функционалното предназначение, начина на изпълнение на строителството, техническите характеристики и параметрите на изпълненото строителство. Като не е изпълнил това свое задължение то той е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което като краен резултат има за последица неправилно приложение на материалноправните норми при издаването на заповедта. Като неоснователно касационната инстанция преценя възражението на касатора, че не са налице предпоставките за търпимост на строежа. Доколкото строеж, като описания в заповедта на Кмета на Община Стара Загора на място няма, то въпроса дали фактически изграденото попада в някоя от хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не може да бъде обсъждан, тъй като същия не е предмет на заповедта. С оглед на изложеното, съдът счита че не са налице касационните основания посочени от касатора за отмяна на съдебното решение. Последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото направеното от процесуалният представител на касатора искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, съдът

Цитирани разпоредби

2