Решение № 10193 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14736/2019 г.

Решение № 10193 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14736/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 267 от 16.10.2019 г. по адм. дело № 159/2019 г. на Административен съд – Перник. С обжалваното решение Административен съд – Перник е отменил уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/288 от 02.02.2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, адресирано до М. Динчев с УРН: 191248. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че административният орган е извършил всички задължителни административни проверки в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители. Сочи, че административното производство по издаването на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" не се извършва от ДФ "Земеделие", а от Министерство на земеделието, храните и горите. ДФ "Земеделие" в условията на обвързана компетентност е следвало да приложи одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" със заповед № РД 09-937/22.12.2015 г. и заповед № РД-46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните при изчисляване на плащанията по отношение на кандидатите за подпомагане. Намира, че съдът неправилно е приел за релевантно към спора обжалването на заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите от касационните ответници, като изобщо не е обсъдил заключенията на вещото лице и не се е ограничил до преценката дали ДФ "Земеделие" правилно е приложил одобрения от Министерството на земеделието, храните и горите специализиран слой, т. к. същият е задължителен при изчисляване на размера на плащанията на земеделските стопани. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение на административния съд. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба – Л. Динчева, И. Динчев, Н. Богданова и Н. Тодорова, чрез пълномощника си, представят писмен отговор, в който поддържат, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства: Производството по делото е образувано по оспорване на Л. Динчева, И. Динчев, Н. Богданова и Н. Тодорова, в качеството им на законни наследници на М. Динчев, на уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/288 от 02.02.2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, адресирано до М. Динчев с УРН: 191248. Адресатът на оспореното уведомително писмо М. Динчев е бил регистриран като земеделски производител. М. Динчев е подал заявление за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания на площ с УИН 14.29.0615/41254 за имотите, които стопанисвал и ползвал през стопанската 2014/2015 година. На 15.09.2015 г. от ДФ "Земеделие" до Динчев е изпратено уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1133/15.09.2015 г. за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложена към него таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи, получено на 20.01.2017 г. от упълномощения му представител Л. Динчева. М. Динчев е подал възражение вх. № 32/05.01.2016 г. до министъра на земеделието и храните, в което сочи, че след като се е запознал с обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 съгласно заповед № РД 09-937/22.12.2015 г., иска да бъде преразгледан относно посочените в таблицата земеделски парцели, за които е установено несъответствие между декларираната и допустима за подпомагане площ. Няма данни възражението да е разгледано от компетентния орган и заявителят да е уведомен за това. Със заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г. министърът на земеделието, храните и горите е одобрил специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 година. М. Динчев е починал на 10.11.2017 година. Законните наследници на М. Динчев, ответници в касационното производство, са оспорили заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите пред съда, т. к. голяма част от заявените от Динчев парцели не са включени в одобрения специализиран слой. По жалбата е образувано адм. дело № 119/2019 г. по описа на АС – Перник, което към момента на постановяване на обжалваното решение не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С оспореното уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/288 от 02.02.2018 г. са наложени намаления по всяка от мерките, описани в същото и е наложена административна санкция за бъдещ период в размер общо на 9211, 46 лв. поради надвишаване над 50% разликата между декларираните площи и установените в резултат на административните проверки. В уведомителното писмо в табличен вид са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане и е уточнено, че разплащателната агенция намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, както и съгласно разпоредбите на чл. 13 на Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020. При определяне на площите, допустими за подпомагане, органът е взел предвид издадените от министъра на земеделието и храните заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г. и заповед РД 46-236 от 01.03.2016 г. за одобряване специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 година. По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, за която съдът е отбелязал, че е компетентна, обективна и обоснована, поради което я кредитира изцяло, но не е обсъдил същата по същество. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентния административен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за форма, на процесуалните правила и на материалния закон. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, т. к. адресат на акта е М. Динчев, който към този момент е бил починал. При това положение съдът е посочил, че административният орган е следвало да конституира като страни в административното производство неговите законни наследници. След като актът има за адресат несъществуващ правен субект, допуснатото нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. На следващо място съдът е обсъдил изложените фактически и правни основания за издаване на уведомителното писмо. Посочил е, че административният орган се е позовал на заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г. и заповед № РД 46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с които е одобрен обновеният и окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., както и правните основания, съдържащи се в Закона за подпомагане на земеделските производители, Регламент (ЕО) № 809/2014 и Регламент (ЕО) 1306/2013, както и в Наредба № 5/2009 г. и Наредба № 105/2006 година. Същевременно е приел, че предвид обжалването на заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 г. от наследниците на М. Динчев, същата не е влязла в сила по отношение на жалбоподателите, сега касационни ответници. От това обстоятелство съдът е извел извод, че с издаването на уведомителното писмо преди влизане в сила на министерската заповед е пропуснат задължителен етап от процедурата, т. к. правото на земеделския производител да получи субсидии зависи изцяло от заповедта, с която се одобрява специализираният слой. При липса на влязъл в сила акт е невъзможно да се установи дали и доколко декларираните от М. Динчев земеделски площи отговарят или не на изискванията за подпомагане, както и да се определят размерите на оторизираните суми. Съдът е обсъдил също съответствието на оспорения акт с материалния закон и е достигнал до извод, че страда от порока по чл. 146, т. 4 АПК. Изтъкнал е, че съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта, но и няма как да извърши оторизация и/или да откаже плащания, ако заповедта не е влязла в сила, какъвто е обсъжданият случай. С оглед тези съображения съдът е намерил, че уведомителното писмо е издадено при отсъствие на фактически и правни основания, в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, съставляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК и постановил обжалвания резултат. Решението е правилно, по следните съображения: Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, т. к. към момента на издаването му лицето, посочено за адресат е починало. В уведомителното писмо се съдържат констатации за наддекларирани площи, които изводи са обусловили и санкциониране на земеделския стопанин за бъдещ период, който към този момент вече не е правосубектен. Съдът правилно е посочил, че със смъртта на физическото лице се погасява възможността да бъде носител на права и задължения. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и освен това е довело до ограничаване на правата на законните наследници - страни в съдебното производство, което съгласно чл. 168, ал. 4 АПК, в действащата редакция, е достатъчно основание за отмяна на обжалваното уведомително писмо, без да се разглежда материалната законосъобразност на акта. Съображенията на съда относно релевантността на оспорването на заповед № РД 46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен обновеният и окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. към спорния предмет по делото са правилни. При правилно възприета преюдициалност на този въпрос, съдът е следвало да прецени необходимостта от спиране на производството по делото до разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт. Предвид констатирания порок по чл. 146, т. 2 АПК на обжалваното уведомително писмо обаче допуснатото нарушение не обуславя различно правно решение. Аналогични са и изводите по отношение на липсата на обсъждане на експертното заключение, което с оглед изхода на спора не сочи на допуснато съществено нарушени на процесуалните правила, съставляващо основание за отмяна на съдебния акт. Съдът като краен резултат правилно е отменил уведомителното писмо, т. к същото няма адресат, спрямо който да породи целените правни последици в правната му сфера. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение: