Решение № 2499 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2012 г.

Решение № 2499 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район, чрез ст. юрк. Чинкарова срещу решение № 1426/15.10.2012 г. по адм. д. № 296/2012 г. на Административен съд - Благоевград. С доводи за неправилност, поради несъответствие на материалния закон и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът по касационната жалба Анна Илиева, в писмено становище излага възражения по жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е прогласил нищожността на оспорената заповед № ДК-02-ЮЗР-38/1.02.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "вилна сграда" в ДГФ, землището на с. Бистрица, общ. Благоевград. Решението е мотивирано с липса на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с оглед конструкцията, вида на закрепване към терена и преместваемостта на обекта, изяснени от заключението на съдебно-техническата експертиза. Прието е, че се касае за преместваем обект по чл. 56 ЗУТ, премахването на който е извън компетентността на РДНСК. Така постановеното решението е неправилно и незаконосъобразно, поради несъответствие с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, редакция след изм., бр. 61/2007 г. При обосноваване на решаващия правен извод за вида на разпоредения за премахване обект "вилна сграда", съдът не е съобразил изискването по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, обектът да се преценява и според неговото предназначение. За определянето на обекта като преместваем, следва да се съди от неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане, начина на самото изграждане, свързването на обекта с терена, както и от неговото предназначение, тъй като разпоредбата на ал. 1, чл. 56 ЗУТ визира "увеселителни обекти" и такива за "търговски и други обслужващи дейности". По делото е безспорно, че процесният обект е "вилна сграда", т. е. не е сред обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или монументално-декоративен елемент. Следователно по отношение на него е неприложим реда за премахване на преместваеми обекти и извода за нищожност на заповедта по чл. 225 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ се явява незаконосъобразен. Предвид изложеното и тъй като съдът се е произнесъл само по действителността на обжалвания административен акт, а не и по въпроса за неговата законосъобразност, делото следва да се върне за ново разглеждане, поради липса на произнасяне по релевантните за спора факти и обстоятелства, касаещи незаконността на строежа. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, второ отделение,