Решение № 2213 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14292/2012 г.

Решение № 2213 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14292/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационни жалби, подадени от Борис Михайлов и Златка Михайлова от гр. Пловдив срещу решение № 1520 от 22.06.2012 г. по адм. д. № 2967/2011 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Южен централен район ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа. Неоснователно е възражението за недопустимост на касационната жалба на Златка Михайлова, тъй като същата е била надлежен жалбоподател в производството пред първата съдебна инстанция, поради режима на СИО върху подлежащата на премахване сграда. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касаторки срещу заповед № ДК-02-Пд-09/17.01.2008 г. на началника на РДНСК - Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна масивна сграда с мансарда" в УПИ IV-335, 336, 337, кв. 3 - нов по плана на "Втора градска част", гр. Пловдив, извършен от Борис Михайлов в съсобствен имот, без съгласие на останалите съсобственици, в противоречие с предвижданията на ПУП и без строителни книжа. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без разрешение за строеж и ободрен проект и при липса на съгласие от съсобствениците УПИ IV-335, 336, 337. От заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че ситуирането на строежа не съответства с параметрите по действащия ПУП, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Обсъдено е и наличието на приключила с отказ процедура по узаконяване на строежа. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 50 от 29.11.2007 г. не са оборени в съдебното производство, а според заключение на вещото лице те отговарят на фактическото състояние. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с влязъл в сила отказ за узаконяване на 14.06.2007 г., с постановяване на решение № 6103 на ВАС, с което е оставено в сила решението по адм. д. № 183/2006 г. на Пловдивски окръжен съд. Предвид това и разпоредбата на ал. 12 на § 184 от ПЗР на ЗУТ, процесният строеж подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ, на което основание е издадена процесната заповед. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационните жалби - оставени без уважение, като неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,