Решение № 11786 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12419/2011 г.

Решение № 11786 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12419/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационната жалба на Николай Митрев Станков - полицейски орган - инспектор при Областна дирекция на вътрешните работи, гр. Стара Загора, против решение № VI-185/17.08.2011 г., постановено по адм. дело № 376/2011 г. по описа на Административен съд Стара Загора (АССтЗ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АССтЗ е отменил като незаконосъобразна заповед рег. № 210/19.07.2011 г. на инспектор Станков, за задържането на Маноел Ангелов Димитров в помещение за задържане № 2 на Второ РУП Стара Загора, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок от 24 часа. Недоволен от решението, полицейският орган го обжалва. Доводи от характера на посочените в чл. 209 от АПК не формулира. От изложеното в касационната жалба може да се направи извод, че се твърди необоснованост на съдебния акт и допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Димитров против заповедта за задържането му. Ответникът по касационната жалба - Маноел Ангелов Димитров от гр. Стара Загора, чрез писмено възражение, изготвено от пълномощника му, твърди неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССтЗ и изложена в обжалваното решение. Тя не се оспорва от касатора. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си, АССтЗ е приел, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - при издаването на заповедта липсват данни за извършено престъпление от задържаното лице по който и да е състав на Наказателния кодекс. Намереното в майката на задържаното лице пълномощно не води до извод, че вероятно част от парите намерени в нея, са били на съхранение в сейфа, нает на името на Маноел. Освен това, не са представени данни за това, в какво престъпление е обвинен неговия баща - Ангел Манев Димитров, за да се направи връзка и съберат данни за престъпление, извършено от задържания, което да е във връзка с извършеното от баща му. При тези доказателства АССтЗ е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като няма данни задържаният Маноел Димитров да е извършил каквото и да е престъпление. ВАС намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 - 8 от нея, включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено при липса на данни за извършване на престъпление, поради което не са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Доводът, че престъплението извършено от бащата на задържания - Ангел Димитров, за което се води досъдебно производство е ирелевантен факт, е основателен по начало. Тезата на съда е, че той е следвало да бъде доказан, ако се твърди съпричастност на задържания към дейността на баща му, която се разследва. Други данни за извършено от него (задържания) престъпление липсват изобщо. Неоснователен е доводът, че изводът на АССтЗ за липса на посочено фактическо основание бил в противоречие с нормата на чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР). Видно от текста на тази норма (чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР), се изисква в заповедта да бъде посочено "основанието". Т. е. необходимо е не само правното, но и фактическо такова. Тълкуването, дадено от касатора не съответства и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, който е общия текст, регламентиращ съдържанието на издадени индивидуални административни актове и който следва да се прилага във всички случаи, когато има непълнота в сходните нормативни актове, касаещи въпроса. Предвид на изложеното, оспореното решение на АССтЗ е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС