Решение № 416 от 12.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 428/2009 г.

Решение № 416 от 12.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 428/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по протест на прокурор при Варненска апелативна прокуратура против решение № 85 от 11.06.2009 г. по внохд № 109/09 г. на Варненски апелативен съд. Според протеста решението на въззивния съд, с което е потвърдена оправдателната присъда за подсъдимия от първата инстанция е постановено в нарушение на закона. При установената фактическа обстановка е приложен неправилно. Подсъдимият в качеството се на кмет на община е нарушил принципите за разпореждане с общинска собственост. Взел е произволно решение за продажбата на имота. Една от правоимащите е майка на член от общинския съвет. Подсъдимият умишлено е заобиколил закона, за да се облагодетелстват други лица. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът поддържа протеста по изложени в него съображения. Защитата на подсъдимия в писмени съображения намира протеста за неоснователен, тъй като присъдата и решението са постановени в съответствие със закона. Доводите в него навеждат на необоснованост, което не е основание за касационна проверка. Развити са подробни съображения в тази насока. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 17 от 10.02.2009 г. по нохд № 951/08 г., Варненски окръжен съд е признал подсъдимия С. С. С. за невиновен в извършено престъпление по чл. 383а, т. 1, вр. с чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, и на основание чл. 304 НПК е оправдан. С протестираното решение присъда е потвърдена. След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира, че протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Изразеното в протеста несъгласие с оправдаването на подсъдимия С по чл. 383а НК, по изложените в него възражения, сочи на необоснованост на съдебният акт, което е извън основанията за касационен контрол. Направените от въззивния съд изводи за невиновност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение са обосновани и се основават на комплексната и обективна оценка на събрания доказателствен материал. При установените от двете съдебни инстанции фактически положения материалният закон е приложен правилно. Изложените в протеста основания за неправилни правни изводи от тях са били предмет на обсъждане в решението на въззивната инстанция и за да бъдат отхвърлени като несъстоятелни по реда на чл. 339, ал. 2 НПК са изложени съображения, които се споделят и от касационния състав. Те почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали. Изследвана е хронологията на събитията по отстъпеното право на строеж, собствеността на сградите и прилежащия имот, действията на подсъдимия като кмет на общината по оформянето на преписката за тяхната продажба, определянето на купувач и изготвянето на договора за покупко-продажба. Изложени са конкретни съображения, поради какви причини се кредитират една група доказателствени източници, а други са отхвърлени, като това кореспондира с действителното им съдържание и не противоречи на формалната логика. Подробно е обсъдено, дали с дейността си подсъдимия е превишил властта и правата си, или е продиктувана от убеденост, че този е редът за сключване на сделката, без да е имал умисъл да облагодетелства трето лице и да сключи неизгодна за общината сделка /която е атакувана в съда за обявяване на нейната нищожност/. При установената убеденост на подсъдимия, че именно предприетия от него ред за продажбата на имота е правилен, и че сделката не противоречи на закона, правилен е извода на съдилищата по същество, че липсва субективната с. на деянието, което да обоснове наказателната отговорност на дееца. Твърденията в протеста за близки отношения на един от собствениците на постройките с общински съветник, както и целта да набави за себе, или за другиго противозаконна облага, не са подкрепени с доказателства, а те също подлежат на доказване. При тяхната липса, както е приел и въззивният съд не могат да се правят изводи във вреда на подсъдимия. В разглеждания случай вътрешното убеждение на съда е било изградено в съгласие с принципите на чл. 13 и 14 НПК. При установените фактически констатации законосъобразен е извода, че не е доказана по несъмнен начин субективната с. на престъплението по чл. 383а, вр. с чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Поради това в съответствие със закона правилно е постановена оправдателна присъда. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,