Решение № 9921 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2011 г.

Решение № 9921 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Оразувано е по касационна жалба на Георги Николов Русанов от гр. Габрово срещу решение № 904/26.11.2010 г., постановено по адм. дело № 64/2010 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 42/25.09.2009 г. на началника на Митница - Калотина, потвърдено с решение № РМ 4407-0458/42 от 18.11.2009 г. на директора на РМД - гр. София за определени публични задължения в общ размер от 2 861, 80 лв., от които мито в размер на 354, 49 лв., ДДС в размер на 727, 31 лв. и такса гуми в размер на 1 780 лв. Изложени са твърдения за неправилност на обжлаваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение, отмяна на решението на митническия орган и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Столична, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна администраитвна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд, София-област е бил сезиран с жалба срещу посоченото по-горе решение на митническия орган за определените му публични задължения - мито, ДДС и такса гуми. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел, че получената информация от сръбските митнически власти по линия на международен обмен с приложени копия от транзитен ЕАД № 38540/06.11.2006 г. и документи за вида, количеството и стойността на стоките - спецификация, приложена към него, с превод на български език, са официални документи. Изхождайки от същите, е установено, че Георги Русанов е преминал през сръбската граница ГКПП-Калотина на 07.11.2006 г. с шофиран от него микробус № ЕВ 5506 АВ, превозвайки употребявани автомобилни гуми. Съдът е приел за недоказани възраженията на оспорващия, че е продал процесните стоки на сръбска територия. Не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел. Съдът е счел, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че е приключил режима транзит, оформен от сръбските митнически власти, но такова доказване не е проведено. На основание чл. 199, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМ според съда е възникнало вносно митническо задължение за неправомерно въвеждане на стоки на нашата митническа територия. Относно размера на публичните вземания, съдът е приел, че те правилно са определени. Обжалваното решение е правилно. По несъмнен начин е установено по делото, че лицето е преминало с управляван от него микробус сръбската гарница, превозвайки стоки - втора употреба, за които е съставена транзитна декларация на същата граница ЕАД № 3854/06.11.2006 г., придружена от спецификация. Тази транзитна операция не е била приключена на българската митническа територия и затова и административният орган и впоследствие и съда законосъобразно са приели, че е налице неправомерно въвеждане на стоки, подлежащи на обмитяване. Твърденията на касатора, че процесните стоки той е продал на сръбска територия са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Разпита на доведения свидетел правилно е възприет от съда като недостоверен, поради неустановеност на датата на преминаване на границата. Наред с това обстоятелствата, за които е бил разпитван свидетеля, е следвало да се установят с писмени документи - неприключване на транзитна декларация поради продажба на стоките преди преминаването на българската граница. Неоснователни са оплакванията относно производството по оспорване, открито в съдебното производство пред първоинстаницонния съд на транзитната декларация и спесификацията. Транзитната митническа декларация е подписана и подпечатана от сръбски митнически власти, което удостоверява стоките, които транзитно преминават през тази граница. В този смисъл тази декларация от момента на подписването и подпечатване на митнически орган на Република Сърбия става официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Касаторът не е представил насрещни доказателства, които да оборят тази доказателствена сила. Твърденията му не са подкрепени с доказателства. Касаторът не оспорва, че в микробуса са били натоварени процесните стоки, но твърденията му са, че те са продадени още на сръбска територия. В тази връзка не са ангажирани доказателства по делото. Обстоятелството, че на сръбската граница е съставена митническа транзитна декларация сочи, че стоките са били под митнически режим транзит, а не са продавани на сръбска територия. Транзитирането на стоките означава, че те са били въведени на митническата територия на страната, но митнически режим не е деклариран. Относно определения размер на публичните задължения, правилно първоинстанционният съд е приел, че те са определени на основание чл. 35, ал. 1 ЗМ по стойността, на която стоките са закупени с цел износ за България, като по отношение на автомобилните гуми и определената такса гуми са спазени разпоредбите на Митническата тарифа, която е била в сила за 2006 г., както и ПМС № 137/1999 г. и тарифата към него. Относно посоченото правно основание в решението на митническия орган, оспорено пред административния съд, последният правилно е приел, че грешката в правното основание е санирана в решението на горестоящия административен орган. Този пропуск не е съществен и сам по себе си не води до отмяна на индивидуалния административен акт. Наистина към момента на възникване на вносното митническо задължение - октомври 2006 г. България още не е била чл. на Европейския съюз, поради което позоваването на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., а не на сътоветната разпоредба от българския митнически закон е било неправилно, но този порок не е съществен и не обосновава основание за отмяна на постановения административен акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,