Решение № 2529 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2011 г.

Решение № 2529 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Андонова, срещу решение № 1049/04.05.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. дело № 222/2011 г. по описа на същия съд, с което е отменена заповед № 10-8506/16.12.2010 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП - гр. Варна, на когото със заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 г. на изпълнителния директор на НАП са възложени правомощия по чл. 186 от ЗДДС, за налагане на принудителна административна мярка. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и на процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за липса на задължение за регистриране на продажбите чрез фискално устройство, както и за липсата на мотиви по отношение на срока. Претендира се отмяна на обжалваното решение, включително в частта му за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба - Бейтия Азиз Исмаил с адрес: с. Езерово, община Белослав, област Варна, ул. "Васил Левски" № 24 - оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния й представител адв. Пюскюлева в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Юрк. Андонова е надлежно упълномощена от изпълнителния директор на НАП по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗНАП, според който процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие от юрисконсулти или други служители в агенцията с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност. Териториалните директори и техните заместници са органи на НАП, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗНАП. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е била заповед № 10-8506/16.12.2010 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, издадена от зам. директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на Бейтия Азиз Исмаил с адрес: с. Езерово, община Белослав, област Варна, ул. "Васил Левски" № 24, е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС ПАМ запечатване на обект Бутик № 4, находящ се в гр. Варна на пазарна площадка "Чаталджа" и забрана достъпа до него за срок от 15 дни. Административният съд е отменил заповедта за налагане на ПАМ, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Според мотивите на заповедта за налагане на ПАМ, при извършена проверка, възложена с резолюция № 032691000023067/20.08.2010 г., приключила с протокол № 031831000006245/05.10.2010 г. е установено, че земеделския производител Бейтия Азиз Исмаил има сключени договори с "Пазари" ЕАД - гр. Варна - № 3708/26.05.2010 г. за срок от 28.05.2010 г. до 31.07.2010 г. и № 4347/22.07.2010 г. за срок от 01.08.2010 г. до 31.07.2011 г. наем на Бутик № 4, находящ се в гр. Варна на пазарна площадка "Чаталджа" с площ от 4.5 кв. м. Лицето няма регистриран и въведен в експлоатация ЕКАФП към 05.10.2010 г., с което е нарушило разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Поради изложеното, органът е приел, че е налице хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. В случая, според съда, е налице изключението по чл. 4, т. 2 от посочената наредба, поради което за лицето не е имало задължение да регистрира и да въведе в експлоатация ЕКАФП. Освен това, във връзка със срока на запечатване не са изложени мотиви. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението е правилно. Съгласно чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерство на финансите, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва следните дейности: 2. продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни. От доказателствата по делото се установява, че наетият обект представлява маса, отделена чрез преградни стени тип клетки. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, този обект попада в определението за търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата, според което "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии или други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Този обект обаче не се намира в лицензирана стокова борса или тържище. "Пазари" ЕАД не е лицензиран като борса или тържище, видно от регистъра на стоковите борси и регистъра на стоковите тържища, поддържани на основание чл. 10 и чл. 11 от ЗСБТ от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Масата не е и закрито помещение като магазин, склад или други подобни. Тълкуването на текста на чл. 4, т. 2 от наредбата налага извод, че "други подобни" се отнася към закритите помещения като магазин или склад, а не изобщо други подобни обекти, в които се извършват продажби, както неправилно се твърди в касационната жалба. С оглед на изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че лицето, на което е наложена ПАМ, като земеделски производител, който не е търговец по смисъла на Търговския закон и осъществява продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, но не в и от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, попада в изключенията, за които в наредбата е предвидено, че няма задължение за регистрация на извършваните продажби чрез фискално устройство. Поради това, не е налице нарушение на реда и начина на въвеждане в експлоатация и регистрация на фискални устройства по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и не е налице основание за налагане на ПАМ "запечатване на обект за срок до един месец", предвидена в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на изложеното, решението на АС-Варна, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение