Решение № 3174 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5447/2011 г.

Решение № 3174 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5447/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 270/21.02.2011 г. на Пловдивския административен съд, I отделение, XVIII състав, постановено по адм. д. № 1359 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е прогласен за нищожен РА № 160003128/25.04.2008 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 473/19.06.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която на "Триумвират имех" ЕООД - гр. Пловдив за данъчен период м. октомври 2007 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 17 886,60 лв., ведно със законната лихва върху тях. Ревизионния акт е отменен в частта му, с която за м. ноември 2007 г. е доначислен ДДС и са начислени съответни лихви за забава. Решението е постановено след като с влязло в сила решение № 9109/30.06.2010 г. по адм. д. № 2844/2010 г. състав на ВАС, Първо отделение е отменил решение № 1415/4.11.2009 г. по адм. д. № 1415/08 г. на Пловдивския административен съд, връщайки делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив твърди, че процесното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Данъчни задължения се установяват единствено с ревизионен акт, но не и с АПВ. Данъчно-осигурителния процесуален кодекс разграничава обхвата и функциите на ревизията и на проверката. Законодателната промяна в чл. 129, ал. 3 ДОПК, в сила от 19.12.2007 г. не противоречи на старата законова редакция. Промяната допълва празнини в законовите разпоредби. Настоящата ревизия е възложена от компетентен орган. В правната сфера на дружеството попада съгласно чл. 193 ГПК задължението да ангажира доказателства относно обстоятелствата, от които ДЗЛ черпи изгодни правни последици. Фактурите не са представени по делото. Документите не са били депозирани и пред ревизиращите органи, поради което не са описани на стр. 11 от РД. Първоинстанционният съд е трябвало да разпредели законосъобразно доказателствената тежест. Налице е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което представеният формуляр може да се ползва с материална доказателствена сила във връзка с констатацията за неосъществен ВОД. ГДД не са подписани от техния издател, респективно представляват негодни доказателства. Касаторът моли за уважаване на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Триумвират имех" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 115214114, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Копривщица", № 37, вх. "В", ет. 6, ап. 18, редовно призован не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. При новото разглеждане на делото съдът е приел за установено следното: Със ЗВР № 3128/20.12.2007 г. на началника на сектор "Ревизии и Проверки" при ТД на НАП - Пловдив е образувано ревизионно производство за установяване задължения по ЗДДС за периода 1.09. - 30.11.2007 г. Като доказателство е представен АПВ № 47578/21.11.2007 г., издаден за период м. 10.2007 г. на "Триумвират имех" ЕООД. Актът е влязъл в сила и е фактически осъществен, чрез реалното възстановяване на ДДС. Според административния съд при наличието на такъв акт, установените правоотношения при които са признати права на прихващане или възстановяване, в следствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения ред - чл. 133 и чл. 134 ДОПК. В тази хипотеза единствено компетентен да възложи ревизията е териториалния директор. В процесния случай ЗВР е издадена от началник сектор "Ревизии и Проверки", поради което РА е прогласен частично за нищожен, като издаден от некомпетентен орган. С обжалваният РА е доначислен ДДС за д. п. м. 11.2007 г. В изпълнение на отменителните указания съдът в няколко поредни заседания е указал на страните да представят фактура № 10/30.11.2007 г., инвойс № 9/30.11.07 г., ЧМР от 30.11.07 г. Пълномощникът на ответника е заявил в съдебно заседание, че не разполага с исканите документи. Установено е, че "Триумвират имех" ООД през д. п. м. ноември 2007 г. е декларирало ВОД на захарни изделия и бульони по цитираните фактури на стойност 15 121,80 лв. с получател C. R. SAS di Giambi Vitorio с VAT № IT02193070402 към която е представена ЧМР от 30.11.07 г., съдържаща подпис и печат на изпращача, превозвача и получателя на стоките, по които превозвач е "Тимеа" ООД. По делото е приет Формуляр SCAC 2004 - Молба за информация по чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г., с референтен № Е - BG - IT - 20071114 - 00243. Във формуляра се сочи, че съдържа отговора на компетентната италианска институция. Според него Джиамби Виторио не е активна фирма от 1994 г., след смъртта на основния съдружник; не е извършвала никаква дейност и е легално преустановена. Ограничено отговорния съдружник не е наясно с издаваните от дружеството фактури. Адресът на компанията е в Равена, като Йори Франко от този адрес е с криминално досие за данъчни измами за периода 1995 - 2005 г. Извършена е насрещна проверка на превозвача "Тимеа" ООД, резултатът от която е обективиран в ПИНП от 21.03.2008 г. Присъединени са и доказателства от данъчното досие на търговеца. Според приходните органи липсват доказателства за осъществен ВОД, тъй като ЧМР е без номера и не представлява документ по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС. Не е доказано реалното извършване на международния транспорт, поради липсата на пътни листи, командировъчни заповеди на шофьора, РКО, тахографски листове. Тези констатации са направени и въз основа на приобщените доказателства с протокол от 4.04.2008 г. Разплащането е в брой. Като облагаема основа е възприета тази, посочена в издадените от доставчика фактури, към която е приложена ставка от 20 % съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Променен е декларирания резултат за периода. Административният съд е обсъдил легалното понятие за ВОД, съдържащо се в чл. 7, ал. 1 ЗДДС, като документите, удостоверяващи извършването на доставката са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС. Съдът е направил извод, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Не е дал вяра на данните от Формуляра SCAC. Според съда не е доказано идентификационния номер на доставчика да е невалиден. Годишните данъчни декларации (ГДД) също налагали извод, че получателят, вписан в транспортните документи е действаща фирма. От съвкупната преценка на доказателства съдът е обосновал извода, че е доказано наличието на кумулативно предвидената в чл. 7, ал. 1 ЗДДС предпоставка - получателят да е регистриран за нуждите на ДДС в РИталия. Международната товарителница е цитирана като налична в РД и в решението на Д "ОУИ" - Пловдив, поради което съдът е счел, че този документ съществува и притежава посоченото в него съдържание. Обжалваното решение е правилно в частта, прогласяващо РА за нищожен и е неправилно в частта, отменяща акта. До изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК ( в сила от 19.12.2007 г.) издадените и влезли в сила АПВ представляват стабилни административни актове. По въпроса е формирана константна съдебна практика, според която последващото изменение на правата/задълженията, предмет на АПВ, може да стане при наличие на основанията по чл. 133 и по реда на чл. 134 ДОПК. В този случай ЗВР се издава от териториалния директор, докато в случая ЗВР е издадена от некомпетентен орган, което е опорочило и РА, завършващ ревизията. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е прогласил ревизионния акт за нищожен по отношения на периода, за който е безспорно доказано наличието на влязъл в сила и осъществен АПВ. В останалата част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Съдът незаконосъобразно е разместил доказателствената тежест в резултат на което е достигнал до необосновани изводи. Представените в съдебното заседание на 7.04.2009 г. доказателства са оспорени, като по делото не е доказано тяхното съдържание и автентичност. На практика представителят на администрацията е твърдял, че не е доказано волеизявлението да е направено от посочените лица. Оспорването е относимо към преценката за доказателствената сила на частните документи. Задължение на дружеството е да представи изисканите фактури и ЧМР, тъй като неговият представител твърди наличието на ВОД, респективно търговецът черпи права от сочения факт. Освен това е и логично тези документи да са в притежанието му. Същевременно не са обсъдени в тяхната съвкупност годните доказателства, събрани по делото при проверката на "Тимеа" ООД и присъединения Формуляр SCAC. Документите установяват, че на 29.10.07 г. до РИталия са пътували едновременно два камиона, докато шофьорът е само един. Не е доказано "Тимеа" ООД да е наело или да е притежавало автомобилите, вписани в инвойсите и в ЧМР. Приобщеният Формуляр SCAC 2004 се ползва с присъщата му доказателствена сила, тъй като е съставен и придвижен по електронен път съгласно предвиденото в Регламент № 1798/2003 г., като информацията във формуляра е за период, обхващащ и процесния. Решението в частта, отменяща РА е неправилно, трябва да бъде отменено след което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в тази негова част. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 332 лв. за първоинстанционното производство. За касационното производство съдът не присъжда възнаграждение, тъй като в това производство страната не е защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,