Решение № 7718 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15238/2008 г.

Решение № 7718 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15238/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Расоков от гр. Хасково против решение № 136 от 6.10.2008 г. на Административен съд-Хасково, постановено по адм. дело № 193/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед лег. № 1400/03.07.2008 г. на ВНД зам.-директор на ОДП - Хасково, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 5 ППЗМВР в качеството на полицейски инспектор VI с. (КАТ) в група "Престъпления по пътищата", категория Г-IIIс, му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и и постановяване на друго по същество за отмяна на обжалваната заповед. Ответната страна ВНД зам.-директор на ОД на МВР-Хасково не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна-издадена от компетентен по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 3 ЗМВР орган, в изискуемата форма и реквизити по чл. 246 ППЗМВР, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила-дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР и при спазване изискването на чл. 229, ал. 1 ЗМВР, както и в съответствие с материалноправните разпоредби-установеното поведение на жалбоподателя очертава белезите на дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 3 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 5 ППЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установената по делото фактическа обстановка обосновава приетия от съда правен резултат. Доказателствата по делото установяват извършените от наказания служител и визирани в заповедта действия, които са основания за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност. Съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото и становищата на страните като мотивирано е отговорил на всички доводи в жалбата. Правните изводи за законосъобразност на заповедта се споделят от касационната инстанция. Обосновано и правилно съдът приема, че дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, който е започнал да тече от 11.06.2008 г. с представянето на втората справка за извършена допълнителна проверка по подадена от жалбоподателя след представянето на първата справка докладна записка. Изнесените в последната факти не са били известни по-рано и допълнително са проверени, поради което втората справка съдържа необходимата съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР информация, с оглед на която дисциплинарното нарушение се счита за открито. Съгласно чл. 227, ал. 2 ППЗМВР извършването н а проверка във връзка с нарушението се прави с цел подпомагане доказването на нарушението и по преценка на дисциплинарно наказващия орган, а не задължително. В случая не е назначена отделна проверка от възложената със заповедта на директора на ОДП от 11.04.2008 г. по повод на инцидента станала на 02.04.2008 г., поради което разпоредбата на чл. 9 от Инструкция Iз-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, на която се позовава касационният жалбоподател, като относима към случаите, в които е назначена проверка, е неприложима и не обосновава незаконосъобразност на заповедта поради нарушаване на установената процедура. Видно от отбелязването, направено върху депозираното на 11.06.2008 г. възражение на жалбоподателя, наказващият орган е удостоверил с подпис, име, длъжност и дата, че е приел писмените обяснения на служителя. Следователно е изпълнено изискването на предвиденото като забележка към приложение № 3 към чл. 10, ал. 2 от Инструкцията, поради което е неоснователно възражението за нарушаването му. С приемане на писмените обяснения на жалбоподателя от наказващия орган е изпълнено изискването на чл. 229, ал. 1 ЗМВР. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,