Решение № 3797 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10699/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 1757 от 14.05.2024 г., постановено по адм. д. 191/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен (АС - Плевен) и по частна жалба, подадена от И. Т. Ц. против определение 2308/28.06.2024 г., постановено по същото дело. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора. Съображения в подкрепа на доводите е изложил в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба И. Т. Ц. я оспорва по съображения в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски по представен списък. Частният жалбоподател И. Т. Ц. атакува определението, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решението по делото в частта относно присъдените разноски и иска да бъде отменено като неправилно. Ответникът по частната жалба ДФЗ не изразява изрично становище по нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност и на двете жалби. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че двете жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 1757 от 14.05.2024 г., постановено по адм. д. 191/2023 г. по описа на АС Плевен е отменено по жалба на И. Т. Ц. Уведомително писмо (УП) изх. 02-150-6500/161 от 13.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е извършено намаление на финансирането по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) намаление в размер на 26 513,91 лв., Схема за преразпределително плащане (СПП) намаление в размер на 68,55 лв. и Схема за зелени директни плащания (ЗДП) намаление в размер на 6 908,64 лв., като преписката е върната за ново произнасяне по заявлението на И. Т. Ц. с определен 14-дневен срок от получаване на преписката след влизане в сила на съдебно решение и при съобразяване с неговите мотиви и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, но е незаконосъобразен като е издаден в нарушение на изискванията за форма липса на мотиви; при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. С обжалваното определение 2308/28.06.2024 г., постановено по адм.д. 191/2023 г. по описа на АС-Плевен е отхвърлено искането на И. Ц. за изменение на съдебното решение в частта относно разноските. Административният съд е приел, че не са налице основания за промяна на съдебното решение, с което са присъдени разноски само в размер на 650 лв., за които са представени доказателства, защото по делото липсват доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4100 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Правилно АС - Плевен намира, че от изложеното в Таблица 1 и поясненията под нея на Уведомително писмо 02-150-6500/161 от 13.01.2023 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания) за извършеното прихващане. Поясненията под таблицата, конкретно за колона 3 Намаления визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не е възможно да се разбере коя от тях е приел органът, че е налице, за да определи съответната сума. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание за конкретното произнасяне спрямо конкретния адресат. Възпроизвеждането в административния акт на съдържанието на хипотезите на множество правни норми, приложими при условията на алтернативност, правилно не е възприето от решаващия съд като мотиви (фактически и правни основания) по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК доколкото въобще не е възможно да бъдат свързани с конкретния случай. Административният съд правилно е отбелязал, че е допустимо мотивите на акта, съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на Уведомителното писмо, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт. По делото е представено писмено становище от ДФЗ по повод подадената първоинстанционна жалба, в което е посочено, че извършените намаления са поради попадане на един парцел извън обхвата на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане , както и части от заявените площи са временно неподходящи за подпомагане, защото са в опожарен полигон. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в настоящия случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция като в условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред настоящата касационна инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение, което е съобразено с фактическата и правна сложност и не са налице основания за намаляването му по своевременно направеното възражение за неговата прекомерност. Останалите претендирани разноски по списъка по чл. 80 от ГПК (л. 78 от делото) са направени пред първата инстанция или по повод частната жалба, поради което и с оглед качеството на И. Ц. на ответник в касационното производство не е налице основание да бъдат присъждани в тежест на касатора от настоящата инстанция. Атакуваното определение по чл. 248 от ГПК също е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, за които в частната жалба се твърди, че не са всички ангажирани за установяване направените по делото разноски. От представените пред първата инстанция доказателства не се установява, че за оказаната правна помощ и съдействие И. Ц. да е направил разноски в размер на 4100 лв. В пълномощното за адв. Е. Хубенова (л. 17 от адм.д. 191/2023 г. по описа на АС-Плевен) липсват данни за уговорено и заплатено възнаграждение. Към писменото й становище по хода на делото (л. 477 от адм.д. 191/2023 г. по описа на АС-Плевен същото дело) е описано като приложение само списък на разноските, който се намира в кориците на делото (л. 480 от адм.д. 191/2023 г. по описа на АС-Плевен), но в съпроводителното писмо, с което са изпратени тези два документа като приложение са описани три прикачени файла, включително един с наименование дпп .pdf. Към частната жалба са представени писмени доказателства, за които се твърди, че установяват изпращането на електронната поща на АС-Плевен на писмо от адв. Хубенова от 26.03.2024 г., с което преди последното открито съдебно заседание по делото на 29.04.2024 г., са представени становище по делото, договор за правна помощ и списък за разноски. При съпоставка на извлечението от служебната поща на АС-Плевен (л. 744 от адм.д. 191/2023 г. по описа на АС-Плевен) на информация за получаването на обсъжданото писмо с документа на л. 33 от настоящото дело, за който се твърди, че представлява копие на същото писмо преди изпращането му до АС-Плевен, е възможно да се приеме за вероятно, че при обработване на получената от АС-Плевен електронна кореспонденция е допусната техническа грешка и по делото не са докладвани всички получени документи. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в списъка по чл. 80 от ГПК, което се намира по адм.д. адм.д. 191/2023 г. по описа на АС-Плевен преди последното открито съдебно заседание, претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са включени. Къде е допусната грешката относно прикачения файл с означение дпп .pdf (при изпращане на електронното писмо или в деловодството на първата инстанция) и какво е неговото съдържание, не е възможно да да бъде установена по категоричен начин от настоящата инстанция (чл. 220 от АПК). Но съществуването на писмено доказателство договор за правна помощ (л. 34 от настоящото дело), което не е обсъдено от АС-Плевен при постановяване на съдебното решение и в производството по чл. 248 от ГПК, независимо от причината за това, нарушава правото на защита на частния жалбоподател, защото е в състояние да промени произнасянето относно разноските. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС-Плевен за ново произнасяне по искането с правно основание чл. 248 от АПК, при което да се извърши проверка относно обработването на писмото от 26.04.2024 г. на адв. Хубенова, прикачените към него файлове, докладването им по делото, респективно да се обсъди към кой момент са налице доказателства за достоверна датата за съставянето и представянето на договора за правна помощ като доказателство за направените по делото разноски. Направените от страните разноски по частната жалба не следва да бъдат определяни както с оглед характера на това производство, така и поради неговия изход. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение