Решение № 2210 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13414/2018 г.

Решение № 2210 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13414/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "АПИ" в Община Пазарджик - арх. Р. Стефанов, чрез процесуалния му представител адвокат Кирова, срещу Решение № 495 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 207/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се оставят в сила Указания за аварийно-временно укрепване. Ответникът – В. Желева, от [населено място], чрез пълномощника си адв. Проданов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците – регионален н инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство", Б. Борисов, И. Борисова, Н. Шопов, П. Пейчева, П. Гацев, Ц. Гечева, Ю. Бърлиев, М. Секова, А. Пецев и Ю. Палев, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е обявил нищожността на Указания за аварийно-временно укрепване, съставени на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН), от арх. С. Славов – рег. инспектор в ГД "ИОКН" и арх. Р. Стефанов – началник отдел "АПИ" в община Пазарджик, с които е наредено на собствениците на сградата на бившата Популярна банка в УПИ I-502, кв. 360, по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес ул. "Шипка" № 1 да предприемат действия за ограничаване на достъпа до и около недвижимата културна ценност по подходящ и категоричен начин, като в срок от 30 дни от получаване на указанията да обезопасят района около сградата с предпазна ограда и предупредителни надписи и на второ място - в срок до 45 дни от получаване на указанията да поставят предпазна мрежа по северната фасада (по ул. "Генерал Гурко") в зоната на обрушените места. С обжалвания съдебен акт е оставил без разглеждане жалбата в частта й относно твърдяната незаконосъобразност на указанията като недопустима, поради просрочие, и е прекратил делото в тази част. За да постанови този резултат съдът е приел, че производствата по чл. 72 и чл. 73 от Закона за културното наследство са отделни производства, всяко от които завършва със съответен административен акт, поради което оспорените пред съда указания не представляват част от производството по издаване на заповедта по чл. 73 ЗКН. Издадени от административни органи, съдържат техни волеизявления, които пряко засягат законни интереси на жалбоподателката, в качеството й на съсобственик на сградата, недвижима културна ценност и създават за нея задължения. За да прогласи нищожността им е приел, че са издадени от некомпетентен административен орган, при липса на оправомощаване от страна на кмета на общината на лицето, подписало ги за община Пазарджик. Първоинстанционния съд е приел за недопустима, като просрочена жалбата на В. Желева в частта й, с която се иска отмяна на указанията, като незаконосъобразни и е прекратил производството по делото по това искане. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е обосновано. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗКН при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. Според чл. 72, ал. 3 ЗКН, при приложението на която разпоредба са издадени оспорените пред съда указания, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за изпълнението им. При така посочената приложима правна уредба правилен е изводът в обжалваното решение, че законът възлага компетентността за издаване на обжалваните указания на два административни органа, които следва да я упражнят при условията на кумулативност, а именно кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство. В случая издатели на процесните указания са арх. С. Славов, който е регионален инспектор в ГД "ИОКН" и арх. Р. Стефанов. По делото не се доказва оправомощаване на арх. Р. Стефанов – началник отдел "АПИ" в Община Пазарджик от страна на кмета на община Пазарджик да издаде обжалваните указания. Представената Заповед № 676 от 22.03.2017 г. за назначаване на комисия, в която е включен и арх. Р. Стефанов, няма отношение към издаване на указанията за аварийно-временно укрепване, предвидени в чл. 72 ЗКН, а възлага функции, свързани с издаването на друг акт, уреден в чл. 73 ЗКН - заповед, с която кметът на общината, въз основа на съставения от комисията констативен протокол задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, както правилно е приел и първоинстанционния съд. При правилно приложение на закона административният съд е приел и прогласил нищожността на оспорените пред него указания, като издадени от некомпетентен орган, тъй като липсата на компетентност винаги води до нищожността на административния акт. Изложените в касационната жалба доводи за правилността на оспорените пред съда указания, с оглед действителното състояние на недвижимия паметник на културата не основават неправилност на решението. По изложените съображения решението на Административен съд Пазарджик, като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация иска присъждане на сторените по делото разноски в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, установено с представени по делото договор № 73/2 от 14.09.2018 г., фактура, касов бон и списък на разноските по чл. 80 ГПК. От касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира възражението за основателно. Делото не се характеризира нито с особена фактическа нито с правна сложност, при което размера на договореното възнаграждение не може да бъде приет за обоснован и дължим. Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Във визирания текст законодателят предвижда, че съдът с решението си определя възнаграждението на адвоката съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет и осъжда другата страна да го заплати, като определеното възнаграждение не може да бъде по-ниско от предвидения минимален размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес възнаграждението е 500 лева. За осъществяване на процесуално представителство по административното дело в случая се дължи адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Този размер произтича от обема на извършените процесуални действия по образуване и разглеждане на делото, като в случая то не отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, основаваща заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 600 лева се явява основателно и същото следва да бъде намалено, като на ответника по касация се присъди сума в размер на 500 лева разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение