Решение № 3510 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2015 г.
ВАСПетчленен състав30.03.2015 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15465/18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7996/2014 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3510 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 185 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София срещу решение № 15465/18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7996/2014 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отменен чл. 3а от Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ . Държавната комисия за енергийно и водно регулиране понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени противоречия със съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, петчленният състав на ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу чл. 3а от Наредба № 2 от 19.03.2013 г. като неоснователна. Считат, че неправилно и необосновано съдът е приел наличие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, позовавайки се на неправилна правна норма - чл. 143, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени подробни доводи относно правомощията на комисията да изменя утвърдените цени на електрическата енергия по време на ценовия период, за което може и има право да приеме съкратени процедури и срокове, което е направено с обжалваната разпоредба. Ответниците, "Черноморска технологична компания" АД, "Рилагаз " ЕАД и "Примагаз" АД, чрез адв. Аршинкова, и "Ситигаз България " ЕАД чрез адв. Цаков, оспорват касационната жалба, а по същество твърдят правилност на атакуваното съдебно решение по доводи, развити в писмени бележки представени като отговор на касационната жалба. Ответниците, "Овергаз Изток" АД, "Овергаз Север" ЕАД и "Овергаз Запад" АД представлявани от юрисконсулт Кателиев също поддържат неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие: Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решението на ВАС, четвърто отделение, съдът е отменил чл. 3а от Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ. С цитирания по-горе текст от наредбата Комисията има право да изменя утвърдените цени на природния газ по време на ценовия период, като изменя размера на необходимите годишни приходи: 1. с показатели въз основа на изпълнението (качество на природния газ, качество на обслужването), като признатите необходими приходи на енергийното предприятие се коригират при неизпълнението на определените от комисията целеви показатели и разликата между прогнозните и реализираните инвестиции; 2. със стойността на разликата между прогнозни и отчетени инвестиции за предишен период; 3. със стойността на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен период; 4. с размера на технологични разходи на енергийните предприятия при пренос през преносната или разпределителната мрежи и съхранение на природен газ, като определя целевите им стойности при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите; 5. с размера на други ценообразуващи елементи при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. В ал.
е посочено, че в случаите по ал. 1 комисията може да приеме съкратени процедури и срокове. За да стигне до този правен резултат, съдът, обсъждайки всички доводи на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че разпоредбата е приета в нарушение на чл. 143, т. 3 от АПК. Съдът е приел за неоснователно оплакването за липсата на компететност на комисията да издаде оспорената разпоредба. Прието е още, че на 24.02.2014 г. на закрито заседание на Комисията е разгледан доклад и проект за изменение на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия в която е посочен § 18 с който се създава оспорения чл. 3а в Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ. Установено е, че така възпроизведен текстът на § 18 не се съдържа в приетия с протокол № 13 от 22.01.2014 г. проект за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдебното решение е правилно. То е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че нормата е постановена от компетентен орган в рамките на предоставените му закон правомощия и подробно се е обосновал в мотивите с оглед направеното възражение за липса на компететност. От друга страна подробно е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, като за приетото фактически и правно подробно се е обосновал. Установено е безпорно, че по преписката не се съдържат данни, които да удостоверяват публикуването на интернет страницата на ДКЕВР на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, който да включва текста на оспорената разпоредба на чл. 3а, чиято отмяна се иска. Процедурата по приемане на нормативния административен акт е разписана императивно в защита на публичния интерес, като допуснатото нарушение от страна на регулативният орган е съществено. Нормите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от Закона за нормативните актове следва да се тълкуват в съответствие с чл. 77 от АПК, задължаващ компетентният орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения. Неспазването на тези норми представлява нарушение на императивни правни норми, съдържащи се в нормативен акт от по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК и чл. 15 от Закона за нормативните актове, както правилно е приел и тричленния състав. Нарушението в конкретния казус е съществено, тъй като публикуването на проекта в неговата цялост ведно с мотивите, съответно доклада на вносителя за проекта е императивно предписано в закон, което не е било изпълнено от органа издал обжалвания подзаконов нормативен акт. Съблюдаването на предвидената процедура е императивно задължение на органите, осъществяващи управлението, като дейността им следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 от АПК - за законност, равенство и достъпност. Неизпълнението на разписаната процедура води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт, и затова оспорената разпоредба правилно е отменена. Не се спори по делото, че Комисията има определени нормотворчески правомощия, но също така е безпорно, че тя трябва да ги осъществява при пълно спазване на всички приложими законови правила и процедури, касаещи издаването на подзаконови нормативни актове, което в случая с приемането на § 18 ПЗРЗ на Наредба № 2 от с който се изменя Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и се създава оспорения текст на чл. 3а не е сторено. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът се е позовал на неправилна правна норма от АПК - чл. 143, т. 3 от АПК. Погрешното посочване на нарушената норма от АПК в цифровото и изражение и последващото и правилно изписване като текст не може да обоснове неправилност на решението при положение, че очевидно се касае до техническа грешка. Посоченото позоваване на чл. 143, т. 3 от АПК се среща на едно единствено място в текста на решението на стр. 3, като непосредствено след това е изписано с текстово "при съществено нарушение на административнопроизводствените правила", от което изречение ясно може да се изведе волята на съда т. е очевидно е допусната техническа грешка. Още повече, че по-нататък в мотивите си съдът двукратно е посочил правилната разпоредба - чл. 146, т. 3 от АПК включително и с текстово изписване. Неоснователни се явяват и доводите за отмяна на решението в частта му относно присъдените разноски. Възраженията изложени в касационната жалба са бланкетни. Не е ясно кои изисквания на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не са били съобразени от съда при постановяване на решението. Правилно съдът при постановяване на решението си в частта относно присъдените разноски е отчел сложността на спора предвид специфичните отношения в областта на енергетиката, изискващи съвкупен анализ както на законовите, така и на подзаконовите нормативни актове. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.