Решение № 10515 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15427/2012 г.

Решение № 10515 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15427/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Вагоно-ремонтен завод - Карлово" АД със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. "Теофан Райнов" № 2, подадена чрез процесуалния му представител адв. Терзиева, срещу решение № 5757 от 30.10.2012 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8270/2009 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 290800340/27.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърден с решение № 1364/05.10.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, изводите на АССГ са в резултат на игнориране и неправилно интерпретиране на доказателствата по делото в тяхната цялост. Липсва анализ, липсва дори формално изброяване на представени и неоспорени доказателства, липсва обсъждане на свидетелските показания, заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза. Претендира се отмяна на решението, включително в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло РА и присъждане на всички направени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Шейретов, заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 290800340/27.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърден с решение № 1364/05.10.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. АССГ е отхвърлил жалбата на "Вагоно-ремонтен завод - Карлово" АД срещу следните части от него: 1. относно непризнато право на данъчен кредит за данъчния период м. ноември 2005 г. по три фактури, издадени от "Мегастрой 3000" ЕООД и определени задължения за ДДС в размер на 65 120 лв. и лихви - 25 741.01 лв.; 2. относно извършеното увеличение на финансовия резултат /ФР/ за 2004 г. със сумата от 85 500 лв., представляваща отчетени разходи по фактури от "Пантекс 2003" ЕООД от м. декември 2004 г. и определен допълнително корпоративен данък в размер на 18 540.75 лв. и лихва за периода 01.04.05 г. - 27.04.09 г. в размер на 10 665.30 лв.; 3. относно извършеното увеличение на ФР за 2005 г. със сумата 350 031.42 лв., представляваща отчетени разходи по 59 фактури, издадени през м. януари и м. февруари 2005 г. от "Пантекс 2003" ЕООД и определен допълнително корпоративен данък в размер на 52 504.71 лв. и лихва за периода 24.02.09 г. - 27.04.09 г. в размер на 1 244.22 лв. Правилно е решението в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Мегастрой 3000" ЕООД с предмет "аванс по договор за СМР". Съдът е обсъдил отговора на вещото лице на четвъртата задача в основното заключение по назначената ССЕ. Той потвърждава установеното и от ревизиращите органи в хода на ревизията, че платените авансово суми в счетоводството на жалбоподателя се отразени само по разчетните му сметки и към датата на заключението не са намерили отражение по разходните сметки, което означава, че СМР не са извършени. Доказателства за изпълнението на такива от страна на жалбоподателя и на доставчика не са представени. Доколкото договорът за СМР, посочен във фактурите, не е представен, строителните услуги няма как да бъдат индивидуализирани в достатъчна степен, за да се приеме, че за ревизираното дружество е налице право на приспадане на данъчен кредит във връзка с авансовите плащания. Както е приел и първоинстанционният съд, доставката на стоките или услугите, са предмет на облагане с ДДС, а не плащанията, направени за тези доставки. За да бъде ДДС изискуеми преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно, в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. Това изискване не е спазено в случая. Неоснователен е доводът на касатора, че втората допълнителна СТЕ установява реалното изпълнение на СМР от този доставчик, във връзка с които са направени авансовите плащания. В него е записано следното: реално изпълнени от "Мегастрой 3000" ЕООД видове СМР са приети със складови разписки № № 514 от 27.03.2005 г., 541 от 01.06.2005 г. и 541 от 01.06.2005 г. Цитираните от вещото лице складови разписки не се отнасят за процесните фактури, а касаят получаването на ламарина. Правилни и законосъобразни са и изводите на съда по отношение на третата фактура с предмет ламарина 60, т. Както беше посочено по-горе, складова разписка № 514/27.03.05 г. има за предмет "материална ценност - ламарина". Същата не доказва предаване и приемане на стоката, тъй като в нея не се съдържат данни за лицето, което я е предало и липсват подписи както на предал така и на приел. Освен това, в складовата разписка е цитирана фактура № 2384/25.11.2005 г., а самата разписка носи дата 27.03.2005 г. Не е ясно как лицето, което е съставило същата, е знаело през м. март под кой номер ще му бъде издадена фактура през месец ноември. Изложеното дава основание да се направи извод, че тя не е съставена на посочената в нея дата и не може да бъде ценена като годно доказателство да установи предаване и приемане на стоката. Допълнителен аргумент е непредставянето й в хода на ревизията. Отделно от това, както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, няма как доставчикът да е разполагал с посочените видове и количества ламарина през м. март 2005 г., за да ги предаде на жалбоподателя със складовата разписка, доколкото според установеното от вещото лице по ССЕ при извършената от него проверка в счетоводството на доставчика, от аналитичния регистър на сметка 304 "стоки" се установява счетоводно завеждане и изписване на ламарината, получена от "Марио Къмпани" ЕООД, а фактурите са издадени от това дружество през м. ноември 2005 г. и по тях с влязъл в сила РА № К-1698/25.09.2006 г. на "Мегастрой 3000" ЕООД е констатирано, че липсват реално осъществени доставки. Правилно АССГ е приел, че от доказателствата по делото не се установява доставчикът да е разполагал с 60, т. ламарина и да я е предал на жалбоподателя. Доказателствата установяват противоречиви факти, въз основа на които не може да се направи категоричен извод за това, че ламарината е действително доставена от "Мегастрой 3000" ЕООД. При твърдяно от жалбоподателя заприходяване на стоката в неговия склад през м. март 2005 г. с представената складова разписка, се представя договор за наем на товарен автомобил от м. септември 2009 г. и договор за наем на складово помещение от м. ноември 2005 г., сключени от доставчика като наемател. Не са налице данни за плащане на наем по тези договори. Пътни листи и товарителници не са представени, за да е възможно въз основа на тях да се установи откъде е натоварена стоката и къде е разтоварена, с какъв автомобил е извършен превозът и от кого. Що се отнася до констатацията на вещото лице по ССЕ, че ламарината е изписана в основната дейност на дружеството-жалбоподател - производство на детайли и възли при извършвана ремонтна дейност, то в заключението липсват данни за това кога е изписана ламарината по тази именно фактура - след датата на фактурата или след датата на стоковата разписка. Не са цитирани от вещото лице искания за изписване на материали от склада. Неоснователен е доводът на касатора, че е доказана кадровата обезпеченост на доставчика. Справката в НОИ за назначени лица при дружеството-доставчик е представена с придружително писмо от 20.12.2005 г. Договори, ведомости за заплати или други документи, установяващи извършени плащания на трудови възнаграждения или на възнаграждения за услуги през м. ноември 2005 г., не са представени. Вещото лице по ССЕ, макар да е извършило проверка в счетоводството на доставчика, не установява този факт. Неоснователен е доводът на касатора, че липсата на подробно описание на всички доказателства, както и на подробно обсъждане на експертизите от страна на съда представлява допуснато от него съществено процесуално нарушение, доколкото те не налагат друг, различен извод. Правилно е приел съдът също така, че плащането на данъчната основа и ДДС не е достатъчно основание за признаване на правото на данъчен кредит. Правилни са и изводите му относно приложението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), както и по отношение на РА на доставчика, в който не е извършена корекция на начисления данък. С оглед данъчния период, неоснователно е и позоваването от страна на касатора на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Независимо от това, неправилни са твърденията му, че практиката на СЕС е категорична, че за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо само и единствено данъчно задълженото лице да разполага с фактура. За да се признае това право е необходимо след установяване на конкретните факти по делото съдът да направи обоснован извод за това, че е налице реална доставка на стоки или услуги и за използването им за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата дейност на получателя. Решението на АССГ е правилно и законосъобразно и в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно извършеното увеличение на ФР за 2004 г. със сумата от 85 500 лв., представляваща отчетени разходи по фактури от "Пантекс 2003" ЕООД от м. декември 2004 г. и относно извършеното увеличение на ФР за 2005 г. със сумата 350 031.42 лв., представляваща отчетени разходи по 59 фактури, издадени през м. януари и м. февруари 2005 г. от "Пантекс 2003" ЕООД. Правните основания за тези увеличения на ФР, посочени в РА, са чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) вр. чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.). Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 ЗКПО (отм.), когато е налице заплащане на възнаграждение за услуги, без да са реално осъществени, при определянето на дължимия данък се увеличава ФР преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези сделки. С влязло в сила съдебно решение на Пловдивския окръжен съд № 375/02.12.08 г., постановено по адм. д. № 423/07 г., оставено в сила с решение № 9435/13.07.09 г., постановено по адм. д. № 3980/09 г. е прието за установено, че по процесните фактури не са налице реално осъществени доставки на услуги. От мотивите на решенията се установява също така, че съобразно ССЕ данъчната основа е платена в брой. Правилен е изводът на съда, че на основание чл. 15, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 ЗКПО (отм.) с разходите по изброените фактури законосъобразно с РА е увеличен ФР на дружеството за 2004 г. и 2005 г. Влязлото в сила съдебно решение, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички, съгласно чл. 183 от АПК. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички съдилища в Република България. Поради това, неоснователно е твърдението на касатора, че АССГ е следвало да прецени и обсъди събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, установяващи реалност на услугите. Видно от диспозитива на решението, РА е потвърден по отношение на извършеното увеличение на ФР за 2004 г. с разходи в размер на 85 500 лв. Грешката в изчисленията на размера на данъка за тази година и в размера на лихвата е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и следва да бъде поправена именно в производство по реда на чл. 175 от АПК. С оглед на изложеното, неоснователна е касационната жалба и срещу частта на решението на АССГ, в която са присъдени разноски. Съобразно изхода на спора, на касатора не се присъждат разноски за касационното производство. Тъй като с решението на АССГ е присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1 от ДОПК, не се присъжда повторно такова за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение