Решение № 2275 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9962/2010 г.

ВАСII отделение15.02.2011 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1062 от 27.05.2010 г., постановено по адм. д. № 197/2010 г. по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2275 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9962/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата от които подадена от Недлина Петрова Каракашева, Петър Александров Каракашев, Николай Мисак Мардирозов и Георги Йорданов Йорданов, чрез пълномощника им адв. Мария Вълчанова, а втората - от началника на РДНСК - гр. Варна (сега - началник сектор Варна при РДНСК - Североизточен район), чрез юрк. Вяра Кайрякова, срещу решение № 1062 от 27.05.2010 г., постановено по адм. д. № 197/2010 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № ДК-02-ВН-01/4.01.2010 г. на началника на РДНСК - гр. Варна. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника Йордан Ангелов Братанов е постъпило писмено възражение, в което са изложени съображения за неоснователност на двете касационни жалби. Останалите ответници - Атанаска Дочева Найденова, Пламен Христов Найденов, Райна Йорданова Ангелова, Марина Петрова Стефанова и Мария Петрова Йорданова, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Йордан Ангелов Братанов срещу заповед № ДК-02-ВН-01/4.01.2010 г. на началника на РДНСК - гр. Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ пристройка на два етажа в ПИ 13, кв. 144 по плана на I м. р. на гр. Варна. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената пред него заповед е законосъобразен. Противно на посоченото в обжалваната заповед, от данните по делото е установено, че съществена част от пристройката е изпълнена значително по-рано от посоченото - през 1968 г., като през 1994 г. е извършен ремонт - покриване и затваряне на съществуващо стълбище. При това положение законосъобразно съдът е приел, че административният орган е следвало да извърши проверка за това дали този строеж е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Такава проверка се налага предвид императивния характер на цитираната правна норма, забраняваща премахването на незаконни строежи при наличието на посочените в нея предпоставки. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1