Решение № 13150 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2013 г.

Решение № 13150 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Евгени Стоянов Стоянов е подал касационна жалба срещу решението от 11.03.2013 г. по адм. дело № 4450/2012 г. по описа на Административния съд София - град в частта, в която е бил отхвърлен предявеният от него срещу Агенция " Митници" иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата над 3102,40 лева до предявения размер от 4 200 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено в отхвърлителната част, както и в частта за присъдените разноски. Агенция "Митници" оспорва редовността на жалбата и алтернативно, нейната основателност. Поискано е присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е частично основателна поради това, че административният съд не се е произнесъл по увеличения вследствие на изменение на иска размер на претенцията, което се е отразило и на размера на присъдените разноски. Върховният административен съд, като провери редовността на касационната жалба и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена от пълномощника на Евгени Стоянов Стоянов в законния 14-дневен срок за обжалване и съдържа всички необходими реквизити. Възражението на ответника, че подателят на жалбата няма пълномощно, е неоснователно, тъй като още пред първоинстанционния съд е представено пълномощно, според което ищецът упълномощава своя защитник да го представлява до приключването на делото, като извършва всички съдопроизводствени действия. Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на Евгени Стоянов Стоянов срещу Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на 4 200 лева заедно със законната лихва. В отговора на исковата молба от 7.06.2012 г. Агенция "Митници" оспорила предявения иск и направила възражение за прихващане с изплатените на ищеца обезщетения по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от Закона за държавния служител, съответно в размер на 1097,60 лева и 548,80 лева, които подлежали на връщане, тъй като след отмяната на уволнението на служителя основанието за получаването им отпаднало. В хода на производството исковата претенция била увеличена от 4 200 лева на 4 788 лева. Изменението на иска било допуснато от съда с определение от 13.11.2012 г. По делото е било установено, че със заповед № 9884/16.12.2009 г. на директора на Агенции "Митници" поради съкращаване на длъжността било прекратено служебното правоотношение на Евгени Стоянов Стоянов, младши инспектор в Регионална митническа дирекция - София, Митница Калотина. След уволнението работодателят изплатил на Евгени Стоянов обезщетение по чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител в размер на 1097,60 лева и обезщетение по чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител в размер на 548,80 лева. С влязло в сила решение от 8.06.2011 г. по адм. дело № 13711/2011 г. по описа на Върховния административен съд заповедта на директора на Агенция "Митници" била отменена. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че ищецът има право на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (редакция, ДВ, бр. 95 от 28 октомври 2003 г.) за срок от десет месеца в размер на брутната му заплата. Съобразно заключението на назначената по делото счетоводна експертиза размерът на обезщетението за периода 17.12.2009 г. - 17.10.2010 г. възлизал на 4 765,20 лева. Според мотивите на административния съд, тъй като не било направено увеличение на иска, произнасянето следвало да се извърши въз основа на предявения с исковата молба размер от 4 200 лева. Съдът счел за неоснователно възражението на ответника за прихващане със сумата 548,80 лева, представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, тъй като обезщетението било изплатено на служителя поради неспазен срок за предизвестие и правното основание за получаването му не отпадало с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. На прихващане обаче подлежала сумата 1097,60 лева, съставляваща обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, която била платена на отпаднало основание и затова подлежала на връщане. Поради това административният съд осъдил Агенция "Митници" да заплати на Евгени Стоянов Стоянов сумата 3102,40 лева, представляваща обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради уволнението му, ведно със законната лихва, считано от 4.05.2012 г. Искът е бил отхвърлен в частта до пълния предявен размер от 4 200 лева поради погасяването му чрез прихващане със сумата 1097,60 лева. Отхвърлено било възражението за прихващане със сумата 548,80 лева. Агенция "Митници" е била осъдена да заплати на Евгени Стоянов разноски в размер на 155 лева, а Евгени Стоянов да заплати на Агенция "Митници" разноски в размер на 96 лева. Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения от Евгени Стоянов иск за заплащане на обезщетение за сумата над присъдения размер до 4200 лева, поради нарушение на материалния закон. Ищецът претендира присъждане на предвидено в закон обезщетение, дължимо при отмяна на незаконно уволнение, на което ответникът противопоставя възражение за прихващане с други обезщетения, изплатени при прекратяване на служебното му правоотношение, като твърди, че те били получени на отпаднало основание. Първоинстанционният съд не е направил разлика между процесуалноправното възражение за прихващане като средство за защита срещу предявения иск и материалноправното изявление за прихващане, по силата на което настъпва компенсация на две насрещни задължения. Ако се приеме, че в хода на съдебното производство ответникът е направил материалноправно изявление за прихващане съгласно чл. 103 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, съдът е следвало да установи дали страните имат вземания една спрямо друга и дали последиците от прихващането са настъпили, така че вземанията да се погасят до размера на по-малкото от тях. При положение, че насрещното вземане е спорно, в мотивите на решението е трябвало да се обсъди фактическият състав на неоснователното обогатяване, от който ответникът извежда правото си да получи обратно изплатените при уволнението на служителя парични обезщетения. Касационната инстанция намира, че отмяната на уволнението на държавния служител, която първоинстанционният съд е интерпретирал като отпаднало основание, не формира преценката за дължимост на платените суми. За да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване, е необходимо да се установи, че има обогатяване на едната страна и обедняване на другата по причина на отпадане на основанието за имущественото разместване. Тези елементи обаче не са налице. Законът за държавният служител, който е специален закон, не предвижда връщане на заплатените при уволнение обезщетения след отмяната на уволнението като незаконно. Всяко от предвидените в нормативния акт обезщетения, дължими при прекратяване на служебното правоотношение, възмездява определен вид вреди, настъпили за лицето вследствие на уволнението му. Прилагането по аналогия на правилата на неоснователното обогатяване съобразно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, не е възможно, тъй като не става дума нито за подобен случай, нито за съответствие с целта на нормативния акт, уреждащ държавната служба. Основание за получаването на обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл е оставането на служителя без работа и лишаването му от средства за препитание по причина на прекратяване на служебното му правоотношение. За разлика от този вид обезщетение, обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл компенсира лишаването от възможност за заемане на държавна служба поради незаконно уволнение и се дължи на лицето само ако уволнението бъде отменено. Не би могло да се приеме, че служителят се е обогатил с обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, тъй като е получил и обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Задържането на обезщетенията, които са изплатени по силата на закона при освобождаване от държавна служба, не може да се интерпретира като непоносимо за правния ред, ако освобождаването от служба впоследствие бъде отменено. Основание за изплащането на тези обезщетения са създадените със Закона за държавния служител правни норми, а не волеизявлението на органа по назначаване, с което се прекратява служебното правоотношение. Поради това отмяната на уволнението не води до отпадане на основанието за получаването им. След признаване на уволнението за незаконно държавния служител не дължи връщане на платените при уволнението му обезщетения, а добива право и на друг вид обезщетение. След като ответникът по иска няма вземане по отношение на ищеца, компенсационният ефект на направеното от него изявление за прихващане не би могъл да настъпи. Постановеното в обратния смисъл първоинстанционно решение е неправилно и следва да се отмени в частта, в която искът на Евгени Стоянов е бил отхвърлен за разликата над присъдения размер от 3102,40 лева до предявения размер от 4 200 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че решението на административния съд не е неправилно, поради това, че съдът не се е произнесъл по увеличения размер на иска от 4 765,20 лева. Липсата на произнасяне по пълния предявен размер на исковата претенция не е касационно основание за отмяна, а непълнота на решението, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 250 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на Евгени Стоянов сумата 1097,60 лева, съставляваща част от дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 4.05.2012 г., както и разноски в размер на 55 лева. Тъй като исковата претенция е уважена, разноски на ответника не се дължат, поради което решението на административния съд следва да бъде отменено и в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,