Решение № 1541 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10825/2009 г.
ВАСVII отделение05.02.2010 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ангел Николов Ангелов от гр. Варна против Решение № 124/10.07.2009 г. на КЗД, в частта, с която на Технически университет гр. Варна не е наложено административно наказание за извършена пряка дискриминация по признак "възраст" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 10825 по описа за 2009 г. на Върховният административен съд, в тази му част. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Технически университет гр. Варна против Решение № 124/10.07.2009 г. на КЗД, в частта, с която, на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на жалбоподателя е предписано занапред при обявяване на конкурси за научните звания "асистент", "научен сътрудник" и "преподавател" по чл. 29 от ЗНСНЗ да не поставя изисквания за възраст, несъответстващи на разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО и да възстанови първоначалното положение, като обяви нов конкурс за научното звание "асистент" по научна специалност 02.21.04 "Компютърни системи, комплекси и мрежи" ("Цифрова схемотехника") към катедра Компютърни науки и технологии. ОСЪЖДА Ангел Николов Ангелов от гр. Варна, ж. к."Чайка" 7, вх. Б, ет. 6 и Технически университет гр. Варна, ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисията за защита от дискриминация възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 (двеста) лева. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 1541 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10825/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Технически университет гр. Варна против Решение № 124/10.07.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която, на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на жалбоподателя е предписано занапред при обявяване на конкурси за научните звания "асистент", "научен сътрудник" и "преподавател" по чл. 29 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) да не поставя изисквания за възраст, несъответстващи на разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО и да възстанови първоначалното положение, като обяви нов конкурс за научното звание "асистент" по научна специалност 02.21.04 "Компютърни системи, комплекси и мрежи" ("Цифрова схемотехника") към катедра Компютърни науки и технологии. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му в обжалваните части. Депозирана е касационна жалба и от Ангел Николов Ангелов от гр. Варна против Решение № 124/10.07.2009 г. на КЗД, в частта, с която на Технически университет гр. Варна не е наложено административно наказание за извършена пряка дискриминация по признак "възраст" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на 31.01.2007 г. спрямо Ангелов, изразило се в недопускането му до участие в конкурс за научно звание "асистент" в същия университет. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата на Ангел Николов Ангелов против Решение № 124/10.07.2009 г. на КЗД, в частта му, с която на Технически университет гр. Варна не е наложено административно наказание за извършена пряка дискриминация по признак "възраст" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на 31.01.2007 г. спрямо Ангелов, изразило се в недопускането му до участие в конкурс за научно звание "асистент" в същия университет е процесуално недопустима. Жалбоподателят не е адресат на административния акт в тази му част, с оглед на което по отношение на него не е налице пряк и непосредствен правен интерес да иска упражняване на съдебен контрол върху решението на КЗД в тази му част. При това положение жалбата на Ангелов следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Жалбата на Технически университет гр. Варна е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 498150207/13.02.2007 г., с оплаквания за извършена дискриминация по признак "възраст", изразяваща се в недопускането му до участие в конкурс за научно звание "асистент" поради навършване на максимално предвидената в чл. 9 от ЗНСНЗ възраст. След като е изяснила обстоятелствата по преписката, вземайки предвид становищата на страните, Решение № 1/11.01.2008 г. на Пети специализиран заседателен състав и Решение № 2894/05.03.2009 г. на ВАС, петчленен състав, КЗД е постановила оспореното решение, с което, на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на Технически университет гр. Варна е предписано занапред при обявяване на конкурси за научните звания "асистент", "научен сътрудник" и "преподавател" по чл. 29 от ЗНСНЗ да не поставя изисквания за възраст, несъответстващи на разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО и да възстанови първоначалното положение, като обяви нов конкурс за научното звание "асистент" по научна специалност 02.21.04 "Компютърни системи, комплекси и мрежи" ("Цифрова схемотехника") към катедра Компютърни науки и технологии. За да постанови решението си КЗД е приела, че за извършената пряка дискриминация от Технически университет гр. Варна спрямо Ангелов не следва да се налага правна санкция, доколкото поведението на университета е съобразено с изискванията на императивната разпоредба на чл. 9 от ЗНСНЗ, въпреки противоречието на последната с Общностното право. Изложени са мотиви, че с цел отстраняване на негативните последици от недопускането на Ангелов до участие в цитирания конкурс и предотвратяване нарушението на принципа за равно третиране следва да се предпишат обжалваните ПАМ, преценени от административния орган като подходящи. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗД, където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на решението, в обжалваните му части, КЗД е посочила чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Наложените ПАМ по своя характер са на административна принуда и изискват обективна противоправност на констатирани нарушения на конкретни антидискриминационни норми. При наличието на констатираната в Решение № 2894/05.03.2009 г. на ВАС, петчленен състав пряка дискриминация, осъществена от страна на Технически университет гр. Варна спрямо Ангелов, КЗД е приложила превантивни мерки с оглед бъдещо предотвратяване на нарушения на закона. Фактическата обстановка е напълно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Изводите, които прави Комисията въз основа на релевантните за административния спор факти са правилни. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита решение на КЗД, в обжалваната му част за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход от спора в полза на КЗД следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение