Решение № 1491 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13575/2008 г.

Решение № 1491 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13575/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 26.08.2008 г. по адм. д. № 112 от 2008 г. Сливенският административен съд е отхвърлил жалбата на Йордан Желязков Тодоров от Сливен против решение № 5 от 4.04.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Сливен и потвърденото с него разпореждане № МП - 8863 - 2 от 19.02.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което му е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради непрекратено осигуряване. Против това решение на административният съд Йордан Желязков Тодоров е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че Йордан Желязков Тодоров (касатор в това производство) като кмет на с. Камен е бил кандидат за следващ мандат, че същият е бил преизбран отново и на 9.11.2007 г. е положил клетвата като новоизбран кмет. Така също е констатирано, че пълномощията на касатора като кмет не са били прекратени предсрочно по реда на чл. 42, ал. 1 ЗМСМА, защото е бил регистриран като кандидат за местните избори. При тези констатации, за които не са спорили страните, административния съд е приел, че не може да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо че отговаря на изискванията на КСО за право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - има навършена изискващата се възраст и необходимия осигурителен стаж, тъй като не е изпълнил условието на чл. 94, ал. 1 КСО да има прекратено осигуряване. Също така е прието, че прекратяване на осигуряването на лицето не може да стане със заповед на областния управител или със заповед на кмета на общината. Това становище на административния съд е правилно. Касаторът като кмет е бил осигурен задължително за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Съгласно чл. 38, ал. 4 ЗМСМА пълномощията му на кмет са възникнали от деня на полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1 ЗМСМА и следователно е осигурен до полагането на клетва като новоизбран кмет. Пълномощията на касатора като кмет е могло да бъдат прекратени предсрочно само в случаите на чл. 42, ал. 1 ЗМСМА и само в тези случаи е могло да се счита за прекратено и осигуряването му. В случая осигуряването на касатора не е могло да се счита за прекратено, тъй като той не е прекратил пълномощията си по реда на чл. 42, ал. 1 ЗМСМА преди регистрирането му за кандидат за кмет за следващ мандат. С оглед на това прекратяване на осигуряването на касатора не е могло да стане с заповед на областния управител или със заповед на кмета на общината. За да бъде прекратено осигуряването му като кмет предсрочно, е било необходимо да подаде оставка чрез председателя на общинския съвет до общинската избирателна комисия. Касаторът като кмет е продължил да изпълняват задълженията си до полагане на клетва като новоизбран кмет. За времето, през което е участвал в предизборната кампания той е ползвал служебен отпуск и това време му се зачита за трудов стаж, поради което в този случай няма прекратяване на осигуряването - чл. 47, ал. 2 ЗМИ. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Това означава, че за упражняване на вече придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да се прекрати осигуряването на лицето. От това следва, че, че ако касаторът като кмет е искал да упражни вече придобитото си право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той следва да прекрати изборното си правоотношение на основание чл. 42, ал. 1 ЗМСМА. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал закононарушение. Ето защо решението на съда поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,