Решение № 264 от 29.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 861/2013 г.

Решение № 264 от 29.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 861/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения А. А. Д. за отмяна по реда на възобновяването на определение № 259/07.11.2012 г. по нохд № 29/12 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Осъденият счита, че при определяне на наказанието не е приложен законът, действал към момента на деянието и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: Благоевградският окръжен съд е одобрил споразумение между подсъдимия Д. и Окръжна прокуратура гр. Благоевград, по силата на което той е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 249, ал. 3 пр. 2 и 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 249, ал. 4 вр. ал. 3 от НК. За всяко от тях му е наложено наказание, като на осн. чл. 23 от НК е определено общо наказание от две години лишаване от свобода. Искането е подадено в законния шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, поради което е процесуално допустимо. Разгледано то същество е неоснователно. Оплакването за допуснато нарушение на закона е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане в сила на присъдата последват различни закони се прилага най-благоприятния за дееца. Престъпленията, за които Д. е осъден са извършени на 16.02.2009 г. и са наказуеми с лишаване от свобода от една до осем години. От момента на деянията до влизане в сила на атакуваното определение не са настъпили изменения на разпоредбите на чл. 249, ал. 3 и ал. 4 от НК, поради което наложените наказания в размер на по две години лишаване от свобода/ съотв. общото наказание от две години лишаване от свобода/ попадат в рамките на предвиденото и не противоречат на закона. Съдът не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от НПК, в каквато насока се прави довод от защитата. Законовият текст не създава задължение, а само предоставя възможност със споразумението да се определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. След като искателят е изразил съгласие с предложеното му споразумение, декларирал е, че разбира последиците и доброволно го е подписал очевидно се е съгласил и с размера на наложеното наказание, индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК. Липсва основание за отмяна на определението на съда, с което споразумението е одобрено. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение