Решение № 3053 от 22.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 1326 от 15.11.2022г., постановено по адм. д. 1231/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено негово Решение с рег. 32-168776/25.05.2022 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е извършил анализ на събраните доказателства и не е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, в резултат на което погрешно е приел, че митническата стойност е определена в нарушение на материалния закон. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - В. Михайлова от гр. Бургас, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е законосъобразността на Решение с рег. 32-168776/25.05.2022 г. към MRN 20BG001007015006R8/24.01.2020г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 8 402, 23 лв.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 351, 92 лв.; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определена В. Михайлова. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 24.01.2020 г. с MR20BG001007015006R8 е декларирана стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка БМВ, модел Х3, шаси 5UXWX5C55CL725962., с "Код на държавата на изпращане/износ" - САЩ, "Условие на доставка" EXW - Франко - завод; "Наименование на местонахождение"- САЩ; "Код на стоката по ТАРИК" - 8703 23 90 00; "Метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); "Цена на стоката" - 2 300 USD; при "Добавяния и приспадания" - разходи за транспорт - 835, 82лв и разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане - 238, 61 лв. При тези данни и съгласно приложените фактури с 34106/14.10.2019 г., издадена от "Global Auto Exchange" и с 2258/17.01.2020 г., издадена от "Move express group", митническата стойност за стоката е определена съгласно разпоредбата на чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като възлизаща на сумата от 4 882, 97 лв. (2 775, 00 USD), от които 2 300.00 USD - цена на автомобила и 475, 00 USD - разходи за международен транспорт. Така са определени и взети под отчет публични задължения за мито в размер на 488, 30 лв. и за ДДС - 1 121, 98 лв. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени сертификат за спасено имущество (salvage certificate ) 26197457, коносамент ( bill of lading ) 61022858 и товарен манифест за внос. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите органи са извършили последващ контрол на процесната митническа декларация и на придружаващите я документи. Те са анализирали наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, открита на електронен сайт www.autoauctions.io, според която на аукцион от 30.10.2019г. обявената продажна цена за автомобил със същия VIN и " mileage - 80 758 actualmiles" в страната на износа е в размер на 4300 USD. Автомобилът е със статус "продаден" (SOLD). Поради това проверяващите са приели, че цената, посочена в сайта, превишава почти два пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 2 300 USD при допускане за свободно обращение. С тази констатации те са обосновали възникването на основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. С писмо peг. 32-245945/30.07.2021г. митническите органи са изискали доказателства за потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката и писмени обяснения от вносителя. В отговор В. Михайлова е посочила, че търговското досие по сделката, включващо фактура, транспортни документи и плащания към бюджета е представено на митническите органи в момента на деклариране на стоката. Уточнила е, че не разполага с оферти, поръчки или ценови лист, тъй като става въпрос за еднократна сделка и не се намира в бизнес отношения с продавача. С писмо рег. 32-392191/06.12.2021, обективиращо съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, В. Михайлова е уведомена, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от нея стока по митническа декларация MR20BG001007015006R8/24.01.2020 г. по подробно изложени мотиви. Същите са възпроизведени и в оспореното Решение рег. 32-168776/25.05.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници". Според неговия издател липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена, а приложената фактура 34106/14.10.2019 г. не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката и не може да служи в подкрепа на декларираните данни в МД относно митническата стойност. Съгласно данните в сертификат за спасено имущество 26197457 собствеността върху процесното превозно средство е на Geico casualty, идентифициран като продавач на проведения аукцион, поради което не се установява по безспорен начин достоверността на сделката между Global Auto Exchange и В. Михайлова. В обобщение административният орган е достигнал до извод, че продажната цена в размер на 4300 USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В хода на съдебното производство е представено в превод на български език писмо от "autoauctions.io", съгласно което сайтът не е регистриран търговец на коли, не представлява платформа за онлайн търгове и не е свързана по никакъв начин с платформите за онлайн търгове IAAI и Copart. Уточнено е, че информацията в сайта не се актуализира и не се гарантира нейната вярност. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Този извод е формиран поради липсата на достоверни доказателствени източници, които да обосноват приложимостта на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 по отношение на процесния автомобил. Съдът е приел, че не са налице достатъчно данни, които да мотивират основателни съмнения на митническите органи, той като те са се позовали на разпечатка от произволен интернет сайт. Тази информация нито е част от митническите информационни системи, нито данните са събрани по надлежния ред, поради което същите не се ползват с доказателствена сила. Според съда, непредставянето на договор между страните по сделката не води до заключението, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. Наред с това, разпечатките от сайта www.autoauctions.io не сочат, че именно оспорващата е закупила процесния автомобил за сумата от 4 300 USD. След като в общите условия на посочения сайт е изтъкнат информативния и неангажиращ характер на данните в него, то не може да се приеме, че това е действителната договорна стойност на стоката. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава, Директорът на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт при липса на предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл. 70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, б. "д", подб. i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и в корелация с тях е формирал своите фактически и правни изводи. Той е съобразил релевантните за спора факти и обстоятелства, обосноваващи дължимата преценка за наличието на основанията за неприемане на декларираната договорна стойност. Именно върху въпроса налице ли са "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 е концентриран спорът между страните, а от там и доколко е спазена процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на стоката. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г). Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) 952/2013 г. Предвидените критерии се прилагат последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото в установената систематична поредност. Така очертания нормативен регламент сочи, че правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент, възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай. Тежестта на доказване лежи върху митническия орган. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност, следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (в този смисъл Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е поставил под съмнение представената фактура за действително платена цена за внесения автомобил въз основа на разпечатки от сайт на търговско дружество, регистрирано в трета страна, без да съобрази, че в "Общите условия" на същия сайт има изрична резерва относно актуалността и достоверността на информацията в него. При липсата на данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден на В. Михайлова след участието й в аукцион на 30.10.2019г., митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от Кодекса. Съдържащата се в цитирания сайт информация обаче не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. При липсата на съпътстващи продажбата документи, които да доказват по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатената/дължима цена като условие за продажбата на внесената стока, то не са налице и основания за възникване на съмнения в митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за действително платената цена на внесената стока. Дори и да бе обосновано възникването на съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност обаче, липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Тъй като това не е сторено, а митническата стойност е определена по чл. 70, ал.§1 и §2 въз основа на предположения, основани на разпечатки от чуждестранен сайт, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е спазил предвидения в Регламента ред за определяне на митническата стойност. По този начин той е допуснал нарушение на приложимия материален закон и в резултат на това е издал незаконосъобразен административен акт. Като е отменил същия, АС- Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 450лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, а е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение