Решение № 4619 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6/2025 г.

УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в Искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта/бюджетната линия (финансовия план) и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверява едновременно: т. 2. Действителността на извършения разход-дали действително разходът е разплатен от Бенефициента (партньора) на изпълнителя или служителя на Бенефициента (партньора) в периода на изпълнение на договора, освен в случаите на опростени възможности за финансиране, съгласно чл. 67, параграф 1. първа алинея, букви б). в) и г) на Регламент 1303/2013 г. При извършена проверка на място през периода 06 - 09.02.2024 год. от екип на отдел СЗР, ГД СППРР - Управляваш орган на Оперативна програма Региони растеж 2014-2020, съгласно заповед РД-02-36-173/31.01.2024 год., след преглед на документите, доказващи изпълнението на дейността финансов одит по договор BG16RFOP001-1.034-0001-C01-U-11/05.09.2018 год., с изпълнител БРЕЙН СТОРМ КОНСУЛT ООД, е установено извършване на дейности по време на временното спиране на АДБФП. Изпълнението на дейностите по АДБФП BG16RFOP001-1.034-0001-С06 са били временно спрени в периодите от 15.10.2019 год. до 31.08.2020 год. и от 12.01.2021 год. до 03.04.2022 год. С възлагателно писмо с изх. 92-00-581(4)/11.01.2021 год. е възложено да бъде извършена процедура по проверка и потвърждаване на разходите за организация и управление, извършени от възложителя по проекта за периода 01.11.2017 год. до 31.12.2020 год., във връзка с предстоящо подаване на междинно искане за плащане 6. Горепосочените дейности са възложени на изпълнителя един ден преди временното спиране на АДБФП за периода от 12.01.2021 год. до 03.04.2022 год., което е разрешено - писмо изх. 99-00-6-1888(10)от 25.01.2021 год. С приемо-предавателен протокол от 01.02.2021 год. е предаден на възложителя междинен Доклад за фактически констатации 2/01.02.2021 год., наличен е протокол от 02.02.2021 г. от проведена работна среща на екипа за управление на проекта, на която са разгледани представените документи от изпълнителя във връзка с извършените дейности по одит, възложени с възлагателно писмо с изх. 92- 00-581(4)/11.01.2021 год. Според административният орган видно от наличните документи са извършвани дейности по одит в период на временно спиране на АДБФП. В писмо до бенефициента с изх. 99-00-6- 1888(10)/25.01.2021 год., Управляващият орган разрешава временно спиране по проекта, считано от 12.01.2021 год., като изрично е дал указания на бенефициента, В период на временно спиране на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, бенефициентът не следва да изпълнява дейностите по проекта. Разходи за дейности, извъртени по време на спирането им, няма да бъдат верифицирани от Управляващия орган. В период на временно спиране се допуска издаване на разходооправдателен документ и извършване на разплащане САМО на разходи за дейности, извършени преди временното им спиране. А съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия към сключения АДБФП, Управляващият орган на ОПРР има право да дава указания на бенефициента във връзка с изпълнение на проекта, които са задължителни за бенефициента и неспазването им може да доведе до неверифициране на разходи, налагането на финансови корекции по АДБФП и/или прекратяване на Договора. Указанието към бенефициентите е публикувано и в Методически указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 . По т.3 в размер на 4 912,40 лева, отчетени в описаното по-горе искане за плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 69, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 1303/2013 във връзка с § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Постановление 189 от 28 юли 2016 год. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 (ПМС 189 от 28 юли 2016 год.), във връзка е т. 17.3 от Указание на министъра на финансите ДНФ 3 от 23.12.2016 год. не се верифицира разходът за ДДС по фактура 2000000730/14.09.2020 год., издадена от Пип електроникс ЕООД. Недопустимият разход е в размер на 4 912.40 лева, отчетен по бюджетен ред V.50.10 Закупуване на оборудване, съоръжения и обзавеждане , извършен в изпълнение на договор BG16RFOPOOI-1.034-0001-СО1-D10/15.03.2019 год. с Пип електроникс ЕООД. Посочено е, че съгласно чл. 69, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 1303/2013, данъкът върху добавената стойност е допустим разход, когато не е възстановим по националното законодателство за облагане с ДДС. С цел да даде указания относно третирането на ДДС като допустим разход по оперативните програми, както е заложено в § 4 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС 189 от 28 юли 2016 год., министърът на финансите е издал Указание ДНФ 3 от 23.12.2016 год. То третира документалната отчетност при възстановяване на допустим ДДС. Съгласно т. 17.3 от указанието, за включения в искане допустим ДДС бенефициентът, регистрирано лице по ЗДДС, представя на Управляващия орган заверено копие с гриф вярно с оригинала от дневника за покупки за съответните данъчни периоди по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, от който е видно, че не е ползвал данъчен кредит . Във връзка с гореописаното, Управляващият орган на ОПРР 2014-2020, при отчетен и поискан за възстановяване извършен разход за невъзстановим по смисъла на данъчното законодателство ДДС, изисква от съответния бенефициент да представи сканирани копия на дневници за покупките, в които да бъдат включени съответните разходооправдателни документи, по които данъкът е начислен. При проверка на първоначално представените от бенефициента документи към окончателното искане за плащане, УО е установил, че не е представен дневник на покупките, в който да е включена фактура 2000000730/ 14.09.2020 год., издадена от Пип електроникс ЕООД, с обща стойност 29 474.40 лева с ДДС. Впоследствие, УО е изискал доказателства за включването на гореописаната фактура в дневник за покупките в свое писмо до бенефициента, изпратено в съобщение от 29.01.2024 год. В свое писмо от 24.04.2024 г., приложено към коригирания пакет отчетни документи по искането за плащане в ИСУН, представен на 24.04.2024 год., бенефициентът потвърждава, че фактура 2000000730/14.09.2020 год., издадена от Пип електроникс ЕООД, не е включвана в дневник на покупките. Същото обстоятелство е потвърдено и от екипа на УО, извършил проверка па място при бенефициента в през периода 06 - 09.02.2024 год., като обстоятелството е вписано в доклада от проверката на място. Предвид изложеното УО стига до извода, че не е спазена т. 17.3 от Указание на министъра на финансите ДНФ 3 от 23.12.2016 год., относно отчетността при възстановяване на допустим ДДС, тъй като описаната фактура не е включена в дневник за покупките. В тази връзка, УО не може да потвърди допустимостта на извършения разход за ДДС по фактурата, тъй като няма увереност, че данъкът е невъзстановим по реда на националното законодателство за облагане с ДДС. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че по отношение на разходите по т. 2 от акта, решението за отказ е мотивирано с несъответствие на дейностите с чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 2 от Общите условия на сключения административен договор, като релевантното обстоятелство е, че в периода на временно спиране на договора от 12.01.2021 год. до 03.04.2022 год., според органа, изпълнителят на услугата за одит БРЕЙН СТОРМ КОНСУЛТ ООД е извършвал дейности, възложени с писмо с изх. 92-00-581(4)/11.01.2021 год., което е дало основание на УО да приеме, че тази услуга/дейност/ е осъществена по време на временното спиране изпълнението по административния договор. Съдът е приел, че не е ясно въз основа на какво административният орган приема, че услугата е извършена само по време на временното му спиране, което обстоятелство не е надлежно установено в хода на административното производство. Първоинстанционният съд е приел, че от една страна възлагането, и то за част от услугата е станало на 11.01.2021 год., т.е. преди временното спиране по договора, което макар и да е посочено с дата 12.01.2021 год., всъщност е постановено едва на 25.01.2021 год. и от друга страна услугата за одит не е еднократно действие, като се има предвид, че по административния договор са направени 7 плащане има 2 авансови плащания, 4 междинни и последно 7 (окончателно). Обосновал е, че изпълнителят на услугата БРЕЙН СТОРМ КОНСУЛТ ООД е издал фактура 0000002647 на 08.11.2023 год., т.е. очевидно дружеството нееднократно е извършвало услуга по одит, а не както се твърди само в периода на временно спиране дейността по договора. Развити са и мотиви, че посочените от УО - междинен доклад за фактически констатации 2/01.02.2021 год. и протокол от 02.02.2021 год. от проведена работна среща на екипа за управление на проекта не съдържат данни за извършени дейности, относими към предмета и съдържанието на услугата по фактура 0000002647 от 08.11.2023 год., разходите по която са отказани за верифициране. Предвид което, първоинстанционният съд е приел, че от приложените доказателства не може да се направи извод, че заявеният за верификация по фактура 0000002647 от 08.11.2023 год. разход за услуга за одит касае услуга/дейност, които са извършени в периода на временно спиране на договора от 12.01.2021 год. до 03.04.2022 год. Първоинстанционният съд е формирал извод, че посоченото правно основание за отказ за верификация чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ Разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи , не кореспондира с фактическите констатации на УО, като видно от представените доказателства, разходите са допустими съгласно посочената разпоредба, а УО не е представил безспорни констатации в обратния смисъл. Обосновал е, че процесиите разходи са извършени в съответствие с изискванията на нормата на чл. 58. ал. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 55, ал. 1, т. 2 и т. З, като не е установено от административния орган неизпълнение на някой от критериите по чл. 57 от ЗУСЕФСУ, поради което следва да се приеме, че процесният разход е допустим. Посочил е, че не е налице и нито една от предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В заключение съдът е приел, че от страна на УО не са изпълнени и указанията да бъдат посочени фактическите и правни основания по т. 2 от решението. По отношение на разходите по т. 3 от акта, съдът е приел, че решението е мотивирано единствено с формалния факт, че фактура 2000000730/14.09.2020 год., издадена от доставчик Пип електроникс ЕООД на стойност 29 474,40 лева с ДДС, не е вписана в дневника за покупки, поради което УО не може да потвърди допустимостта на извършения разход за ДДС по фактурата, тъй като няма увереност, че данъкът е невъзстановим по реда на националното законодателство за облагане с ДДС. Съдът е посочил, че за да е допустим разход по АДБФП, разходът за ДДС следва да е невъзстановим по реда на националния ЗДДС, като УО бил подходил формално, без да е извършил необходимата проверка, доколко общината след като не е включила фактурата в дневника за покупки, доколко същият е възстановим или не е по националното законодателства, респективно допустим разход по административният договор. Обосновал е, че в случая посоченото общо правно основание за отказ за верификация - чл. 57, ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ не е налице, поради липсата на предпоставките на посочената разпоредба, като същите не са и посочени в мотивите на решението. На следващо място е посочил, че е налице допусната необоснованост на издадения акт, изразяваща се в разминаване между посочените от органа правни основания и фактически такива. Като фактически основания били посочени извършени разходи в нарушение на изискванията и условията описани в Общи условия към административния договор, т. е. се твърдят недопустими разходи. В този смисъл било налице противоречие в мотивите поради разминаването между фактическите установявания и правната норма под които са подведени, тъй като не е ясна волята на административния орган при отказа за верификация на кое точно основание е отказано, като по този начин съдът трудно можел да извърши преценка дали е спазен материалния закон. В случая органът бил посочил хипотезите на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕФСУ, но не е посочил конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1 и 2 от ЗУСЕФСУ. По изложените съображения, съдът е формирал краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, вследствие на което го е отменил. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение компетентността на органа, издаването на акта в изискуемата форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и с оглед чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимостта от повторното им възпроизвеждане. Относно материалната законосъобразност, настоящият състав намира следното: