Решение № 7907 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2015 г.

Решение № 7907 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП, Варна, при ЦУ на НАП, София, гр. Варна, против решение № 488/09.03.2015 г., постановено по адм. д. № 2364/2014 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Недев стил" ЕООД, гр. Добрич, представлявано от Пламен Недев, против ревизионен акт № 081302891/18.02.2014 г., на орган по приходите, потвърден с Решение № 252/02.06.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 1 629 714.62 лв. и лихви за забава в размер на 453 201.31 лв. по фактури, издадени от "Топмар" ООД, ЕТ "Стършел" и "Медиянет плюс" ЕООД за периодите 01.2011 г. - 09.2011 г. Съдът е отменил РА като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на ЗВР № 1300570/13.02.2013 г. издадена от Анелия Банева - и. д. началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна. Срокът за извършване на ревизията е 2 месеца от връчване на ЗВР. Същата е с определен обхват - установяване на задължения - ДДС за периодите 01.01.2011 г. - 30.09.2011 г. Със ЗВР № 1302891/12.07.2013 г. е изменена предходната такава. За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен РД № 1302891/26.09.2013 г., връчен на служител на дружеството на 21.01.14 г. В срока по чл. 119, ал. 3 ДОПК е издаден обжалвания РА, с който на дружеството, в резултат на непризнато право на ДК са определени данъчни задължения по ЗДДС за следните периоди: януари 2011 г. главница в размер на 154 483.99 лв. и лихва за забава в размер на 47 630.56 лв.; февруари 2011 г. главница в размер на 269 921.22 лв. и лихва за забава в размер на 81 199.18 лв.; март 2011 г. главница в размер на 238 912.35 лв. и лихва за забава в размер на 69 652.15 лв.; април 2011 г. главница в размер на 107 623.60 лв. и лихва за забава в размер на 30 506.61 лв.; май 2011 г. главница в размер на 239 890.32 лв. и лихва за забава в размер на 66 024.51 лв.; юни 2011 г. главница в размер на 204 184.40 лв. и лихва за забава в размер на 53 740.92 лв; юли 2011 г. главница в размер на 159 130.73 лв. и лихва за забава в размер на 40 768.95 лв.; август 2011 г. главница в размер на 105 082.74 лв. и лихва за забава в размер на 25 988.97 лв. и септември 2011 г. главница в размер на 158 032.41 лв. и лихва за забава в размер на 37 689.46 лв. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. По делото се установява, че тази ревизия е повторна и е възложена след като с решение № 917/05.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. Варна, с което, на осн. чл. 155, ал. 4 ДОПК, (стр. 1898) е отменен предходния РА № 081202446/09.11.2012 г., издаден от Димитър Динков Нейков, на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Варна и преписката е върната на териториалния директор на НАП Варна за възлагане на нова ревизия от друг ревизиращ екип съобразно указанията в отменителното решение. След връщането на преписката е издадена заповед за възлагане на ревизията № 1300570/13.02.2013 г., в последствие изменена с още две ЗВР. Такава е извършена. Изготвен е ревизионен доклад, връчен на жалбоподателя. Издаден е РА № 081302891/18.02.2014 г., предмет на настоящото производство. Издателите на акта са възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. Неправилно Административен съд Варна е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган. На основание чл. 218 АПК, при извършена служебна проверка от касационната инстанция се установи, че решението на АС Варна е постановено при допуснато нарушение на материалния закон по следните съображения. Процесният ревизионен акт е издаден, след като предходния такъв е бил отменен с решение № 917/05.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. Варна, на осн. чл. 155, ал. 4 ДОПК. Преписката е била върната на органа за извършване на нова ревизия. Заповедта за възлагане на отменената ревизия е била издадена на 04.08.2012 г. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е била изменена (ДВ, бр. 82 от 2012 г.). Според тази разпоредба ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. В тази редакция разпоредбата е в сила от 01.01.2013 г. Съгласно § 35 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) всичи образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане на този закон в сила се довършват по досегашния ред. Съобразно решението, с което е отменен предходния ревизионен акт, преписката е върната за извършването на нова ревизия. С решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя начало на ново производство, а се възстановява висящността на ревизионното производство по издаване на отменения с решението ревизионен акт. Аргумент за това е и нормата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, която изрично сочи, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Ревизионното производство започва от първата издадена заповед за възлагане на ревизията, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново ревизионно производство, а създава яснота и определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Възможността за издаване на заповед за възлагане на ревизията без с това да се поставя началото на ново производсто следва и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК приложим е бил досегашния ред за довършването му. Този ред предвижда компетентният орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт да бъде определен с нарочна заповед на възложителя на ревизията (чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция преди изменението). Ревизионният акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това (възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 01.01.2013 г.). Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Като не го е обявил за такъв, а е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд Варна е постановил решение в нарушение на материалния закон. То следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се обяви за нищожен РА № 081302891/18.02.2014 г. на органите по приходите, потвърден с решение № 252/02.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП Варна, с която на ревизираното дружество са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 1 629 714.62 лв. и лихви за забава в размер на 453 201.31 лв. по фактури, издадени от "Топмар" ООД, ЕТ "Стършел" и "Медиянет плюс" ЕООД за периодите 01.2011 г. - 09.2011 г. С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като не са установени такива по размер в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав