Решение № 9148 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5629/2017 г.

Решение № 9148 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5629/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. А. К. е подал касационна жалба срещу решение № 1026 от 21.02.2017 г. по адм. дело № 6631/2016 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-22-001 от 14.01.2015 г. на областния управител на област С.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт и преписката да се изпрати на административния орган за разглеждане на искането. Поискано е и присъждане на разноски. Областният управител на област С. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че А. К. е подал до областния управител на област С. заявление № 94АА/135 от 25.09.2007 г., с което поискал да получи обезщетение с компенсаторни жилищни записи за недвижим имот - апартамент, находящ се в град С., ул. "О." №..., правото на собственост върху който било възстановено на бившите собственици, на основание чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) с решение от 18.10.1995 г. по гр. дело № 394/1993 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 9.07.2007 г. Със заповед № РД-22-011/08.04.2011 г. областният управител на област С. отказал да разгледа по същество направеното искане с мотив, че същото е депозирано след изтичане на срока по чл. 9, ал. 4 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Административният акт бил оспорен по съдебен ред. С влязло в сила определение от 1.08.2011 г. по адм. дело № 5175/2011 г. по описа на Административния съд-С. град оспорването било отхвърлено. Впоследствие, с молба вх. № 94АА/135/07 от 25.06.2014 г. А. К. повторно поискал от областния управител да се произнесе за обезщетяването му с жилищни компенсаторни записи, на основание чл. 7, ал. 2 ЗВСОНИ. С писмо изх. № 94АА/135/07 от 10.07.2014 г . на заместник- областния управител на област С. било отказано разглеждане на направеното искане по съображения, че по същото искане има влязъл в сила административен акт. Отказът за произнасяне по искането бил обявен за нищожен с определение № 5157/27.10.2014 г. по адм. дело № 8269/2014 г. по описа на Административния съд-С. град и преписката е била върната на органа за ново разглеждане. Със заповед № РД-22-001 от 14.01.2015 г. областният управител на област С. постановил отказ за удовлетворяване на искането на Кабакчиев за обезщетяване с компенсаторни записи, като се мотивирал, че лицето има право на обезщетение съгласно чл. 7, ал. 2 ЗВСОНИ, но правото е преклудирано поради подаването на заявлението извън законовия срок. Административният съд приел, че подадената от А. К. жалба срещу заповедта на областния управител на област С. е неоснователна. Съдът се позовал на чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗОСОИ във вр. чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ, за да направи извод, че жалбоподателят е трябвало да предяви искането си за обезщетение в двумесечен срок или до 09.09.2007 г., считано от влизане в сила на съдебното решение, с което имотът му е отнет. Съдът отбелязал, че първоначалното искане е подадено със закъснение на 25.09.2007 г. и по него има издаден административен акт за оставянето му без разглеждане - заповед № РД-22-001/08.04.2011 г. на областния управител на област С., влязла в сила на 19.10.2011 г. Поради това, според мотивите на съда, инициирането на ново производство със същият предмет, страни, основание и целени правни последици, е недопустимо по аргумент от чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Дори да се счете, че молба вх. № 94АА/135/07 от 25.06.2014 г., е подадена от А. К. на ново правно основание - чл. 7, ал. 2 ЗВСОНИ, правото на обезщетение не би могло да бъде реализирано без ограничение във времето. С посочената норма се предвижда нов начин на обезщетяване, но не и нов срок за подаване на исканията за обезщетяване. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г.) гражданите, чиито имоти са отнети по ал. 1 с влязло в сила съдебно решение, получават обезщетение по чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти . Те закупуват с предимство държавно или общинско жилище с жилищни компенсаторни записи по номиналната им стойност. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти възпроизвежда текста на чл. 7, ал. 2 ЗВСОНИ, като посочва, че лицата, жилищата на които са възстановени на бившите собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, получават жилищни компенсаторни записи, ако не са получили обезщетение по § 3 от същия закон. Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗОСОИ исканията за обезщетение по чл. 5, ал. 3, по които има висящи дела по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, се разглеждат след влизане на решението в законна сила. Съгласно чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ л ищцата по ал. 3, както и тези, исковете на които по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти са отхвърлени с влезли в законна сила решения след 22 ноември 1998 г., могат да предявят искания за обезщетяване по чл. 6 в двумесечен срок от влизане на решението в сила. Ищецът е лице, чийто имот е бил отнет по силата на съдебно решение за възстановяване на правото на собственост върху имота на бившите собственици на основание чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти . Съобразно чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ искането му за обезщетяване със жилищни компенсаторни записи за отнетия му имот е следвало да бъде направено в двумесечен срок от влизане в сила на съдебното решение за отнемане на имота или най-късно до 9.09.2007 г. Искането на А. К. за обезщетяване по заявление № 94АА/135 от 25.09.2007 г. е внесено след тази дата, поради което е оставено без разглеждане с влязъл в сила административен акт - заповед № РД-22-011/08.04.2011 г. на областният управител на област С. . С молба № 94АА/135/07 от 25.06.2014 г. до областния управител А. К. не е направил ново искане. Искането му е идентично с това по заявлението от 25.09.2007 г. Нормативната разпоредба на чл. 7, ал. 2 ЗВСОНИ е приета през 2006 г. или преди влизане в сила на съдебното решение, с което жилището на жалбоподателя е отнето. По тази причина той не може да поддържа наличието на ново правно основание за предявяване на същото искане. Областният управител е следвало да остави и това искане без разглеждане и да прекрати административното производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, вместо да издаде заповед, с която го оставя без уважение, но тъй като изложените от административния орган мотиви съответстват на закона и произнасянето му постига същата цел, заповедта правилно е била оставена в сила от административния съд. С оглед отсъствието на соченото от касационния жалбоподател отменително основание решението на съда следва да бъде оставено в сила. В зависимост от изхода на делото в полза на ответната страна на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд