Решение № 527 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2013 г.

Решение № 527 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Кацаров против решение № 68 от 05.02.2013 г., постановено по адм. дело № 851/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - полицейски орган при РУП Панагюрище не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Кацаров против заповед № 122/13.11.2012 г., издадена от полицейски орган при РУП - Панагюрище, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора за некомпетентност на органа, издал оспорената заповед. От събраните по делото доказателства е установено, че издателят на заповедта е държавен служител по смисъла на чл. 53 от ЗМВР, категория Г в участък "Полиция" - Стрелча към РУП - Панагюрище в ОД на МВР Пазарджик и заема длъжността полицейски инспектор, поради което и заповедта е издадена от компетентния за това орган. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касатора са били налице материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа", а именно отказ да предостави на полицейския служител документите си за проверка и хулиганско поведение, изразяващо се в обиди, ругатни и блъскане на полицейския служител, поради което е налице предположение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, както и по чл. 325 от НК. Посочените обстоятелства се установяват по несъмнен начин, както с докладните записки на полицейските служители, така и с обясненията на Бойчев, който е бил свидетел на поведението на касатора. Именно наличието на такива данни е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. Ето защо доводите в касационната жалба, че спрямо жалбоподателя не са били налице данни за извършено престъпление са неоснователни. Фактът, че в оспорената заповед като фактическо основание за издаването й е посочен акт за установяване на административно нарушение не обосновава незаконосъобразността на същата. Въз основа на съставеният акт за административно нарушение е издадено наказателно постановление на основание чл. 275, ал. 1 от ЗМВР, регламентиращ административно-наказателна отговорност за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Съставът на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК е - който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, поради което същият е идентичен с нормата на чл. 275, ал. 1 от ЗМВР. Следователно независимо, че в оспорената заповед е посочен акта за установяване на административно нарушение, то това не води до незаконосъобразност на същата, тъй като същият сочи за наличие на данни за извършване на престъпление от общ характер. Доводите на касатора, че не са налице конкретни данни за извършено от него престъпление са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Пазарджик решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,