Решение № 15352 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5831/2019 г.

Решение № 15352 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5831/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Магиан" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. "Димитър Икономов-Димитрика" № 7, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. Славчев, срещу решение № 28 от 01.02.2019 г. по адм. дело № 896/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 10310 от 14.11.2018 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект питейно заведение, находящо се в гр. Троян, пл. "Възраждане", Търговски комплекс "Чаршията" и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и "Магиан" ООД, е осъдено да плати на ТД на НАП гр. Велико Търново, сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски. Ответникът по касационната жалба – Началникът на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Драганова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била ЗПАМ № 10310 от 14.11.2018 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект питейно заведение, находящо се в гр. Троян, пл. "Възраждане", Търговски комплекс "Чаршията" и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, намиращо се в обекта, за извършена продажба на стоки на стойност 11 лв. Административният съд е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. В решението са изложени съображения за доказаност на твърдяното от приходния орган нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, свързано с неиздаването на фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство във връзка с полученото плащане от клиент на 23.09.2018 г. за предоставени храни и напитки на стойност 11 лв. В тази връзка е обсъдил нефискална бележка/ сметка № 526199 от 23.09.2018 г. и КЛЕН от същата дата. На 12.11.2018 г. е извършена проверка, като при направената покупка е издаден касов бон на проверяващите, но е установена разлика в касовата наличност за 12.11.2018 г. в размер на 20. 20 лв. По отношение срока на ПАМ съдът е приел, че преценката на органа за съразмерност, с оглед изложените в заповедта мотиви, е правилна. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касатора, че нарушението не е доказано от страна на административния орган. Изводите, направени в мотивите на оспорваното решение за обратното, не съответстват на установените факти. Проверката в търговския обект на 12.11.2018 г. от органи по приходите, според мотивите на заповедта, е извършена във връзка с получен сигнал за неиздаване на касов бон на 23.09.2018 г. за нарушения в обекта на данъчно-осигурителното законодателство. Според приходните органи на 23.09.2018 г. по емайла е постъпил сигнал срещу търговец, който не е издал платежен документ на клиент на заведението. Подателят на сигнала твърди, че е посетил заведението като клиент на 23.09.2018 г. и за заплатената от него сума 11 лв. не му е бил издаден фискален бон, а само бележка от нефискален принтер. При проверката в заведението на 12.11.2018 г. на органите по приходите е издаден касов бон за направената консумация от тях, но са констатирали, че видно от сваления КЛЕН на 23.09.2018 г. не е бил издаден фискален бон за сумата от 11 лв., за направената консумация на 23.09.2018 г. В документа, удостоверяващ подаването на сигнала, не се съдържат никакви индивидуализиращи лицето данни, което го е подало, което затруднява изясняването на факта на извършената продажба, за която търговецът не е издал фискален бон на твърдяната дата 23.09.2018 г. за сумата 11 лв. В преписката не са налични каквито и да било данни за това от кого като клиент е направена консумация на 23.09.2018 г. за 11 лв., и на кого е издадена нефискалната бележка от същата дата. За да докаже извършването на нарушението, административният орган е следвало да разполага с данните за лицето, представило информационния бон, и да поиска от него писмени обяснения /сведения/, които са допустими доказателства в административния процес съгласно чл. 39 АПК. Приходният орган е следвало да установи по категоричен и несъмнен начин извършването на продажбата на 23.09.2018 г., заплащането на която не е било законосъобразно документирано, а това не е направено в хода на административното производство. Настоящият състав намира, че единствено представената нефискална бележка и извадените КЛЕН за 23.09.2018 г. не установяват посочения релевантен факт – получено плащане и неиздаване за него на фискален бон. В случая разпечатката на КЛЕН няма самостоятелно значение. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че при извършената проверка на 12.11.2018 г. на проверяващите е издаден касова бележка за извършената от тях консумация на два броя тоник, парче лимон и едно кафе на обща стойност 4. 80 лв. В тази връзка с оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод относно законосъобразността на процесната заповед. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на ПАМ. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените от него разноски за двете съдебни производства, които са доказани в размер на 1 520 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, осмо отделение