Решение № 8833 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2009 г.

Решение № 8833 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тракия Експорт" ООД, гр. София, срещу решение № 200/19.11.2008 г. по ахд № 3245/2005 г. на СГС, административно отделение, III "д" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1125/20.11.2001 г. на данъчен орган на ДП "Триадица" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 158/01.02.2002 г. на Регионален данъчен директор, гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на ДРА и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение на СГС е постановено след като с решение № 9099/19.10.2005 г. по ахд № 2002/2005 г. е отменено решение от 22.11.2004 г. по ахд № 825/2002 година по описа на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С решението си първата касационна инстанция е дала задължителни указания по прилагане на материалния закон, а именно че ДРА не е нищожен, както е приел първият първоинстанционен съд, същият е издаден от компетентен орган и при новото разглеждане СГС следва да се произнесе по съществото на спора. С второто първоинстанционно решение СГС е приел, че с ДРА законосъобразно и обосновано е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 5 757, 46 лв. за данъчен период м. 06.2001 г. по фактури, издадени от "Таня - 97" ЕООД на основание чл. 64, т. 2 и т. 6 ЗДДС (отм.) поради неотразяване на данъка в счетоводството на прекия доставчик като задължение към бюджета и липса на съществени реквизити от фактурите му, след като е приел, че липсват условия за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.) заради действия на предходни на прекия доставчик. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с приложените по делото заверени копия от процесните фактури за доставка на централа за пожароизвестяване, части за централата, проектиране, монтаж, пуск и настройка и т. н. . . . на централата, намира, че фактурите съдържат всички реквизити, необходими за индивидуализиране на стопанската операция и участниците в нея, облагаемата основа и размера начислен ДДС. Предвид изложеното и с оглед ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС липсва основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, т. 6 от ЗДДС (отм.). Не е налице и другото посочено от СГС основание за отказ. Видно от необорените фактически констатации на ДРА, които в настоящото производство се считат за верни "Таня 97" ЕООД е издало фактурите, включило ги е в дневника за продажба и СД за съответния период и е начислила данъка по реда на чл. 55 ЗДДС (отм.) Данъчните органи са приложили и разпечатки от сметка 453/2 на този доставчик, заверени с техен печат и подпис за вярно с оригинал. Тоест при систематичното тълкуване следва да се приеме, че същите са констатирали отразяване на данъка в счетоводството по сметка 453/2 и нямат констатации за нередовно водене на същото счетоводство. Двата протокола за посещение на адрес, при които доставчикът не е намерен, не опровергават положителните констатации в ДРА. Предвид изложеното решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се отмени спорната част от ДРА. На касатора следва да се присъдят всички направени по делото разноски във всички четири съдебни инстанции в размер на 1 552 лева, платими от дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение