Решение № 1259 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4416/2007 г.

Решение № 1259 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4416/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Георги П. А. е подал касационна жалба срещу решение № 888 от 16.05.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 6.03.2006 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 2* от 2005 г. и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Л. П. А. иск за делба на съсобствен застроен имот . В жалбата се навеждат основание за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Ответника Л. П. А. не е взел становище по подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 1.06.2007 г. и е изтекъл на 1.07.2007 г., а касационната жалба е подадена на 25.06.2007 г. с вх. № 1*в рамките на законният срок. Касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно и допустимо. С касираното решение Пловдивския окръжен съд е отхвърлил иска за делба на съсобствен при равни дялове недвижим имот, представляващ застроено дворно място с площ от 800 кв. м., съставляващо УПИ * от кв.13 по плана на с. "., което е застроено с две жилищни сгради № 2 и № 5 по скица № 2 от графичната част на заключението на в. л. Георги Н. Р. защото е приел, че с извършеното застрояване мястото е станало обща част по предназначение, поради което неговата делба е недопустима. Решението е правилно. Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че изводите на въззивният съд за недопустимостта на съдебна делба на дворното място, което представлява обща част по предназначение е направен по неразяснено дело, при липса на ясни доказателства относно сградите, изградени в имота. Няма спор, че върху имота има изградени сгради, две от тях жилищни, които се ползват от всеки от съсобствениците, а другите съществуващи сгради са със стопанско предназначение. В исковата молба изрично е посочено, че се претендира делба само на дворното място, като е направено искане всеки от съделителите да получи тази част от урегулираният поземлен имот, която ползва, съобразно начина на разпределение на ползването, определен с гр.д. № 2* от1999 г. С исковата молба не е поискана делба на сградите, но в съдебно заседание изрично е изяснено от в. л. Георги Р., което е изпълнило задача именно относно вида и характера на сградите, че в имота има две сгради, от които едната е построена преди около 40 г. и е заснета в кадастъра като жилищна сграда. При тази фактическа обстановка иска е бил отхвърлен именно защото се касае за обща част, в който смисъл е и П. № 2 от 4.05.1982 г.на Пленума на ВС . Поставените въпроси за характера на сграда № 5 от посочената скица и правото на собственост върху нея са били предмет на разглеждане от въззивната инстанция и в тази връзка е изслушано заключението на в.л. Стефан П. Ж., който посочва, че във въпросната сграда има ситуирани две помещения, от които едното е кухня, която е водоснабдена и електрифицирана, а другото е стая. Вещото лице намира, че се касае до допълващо застрояване по смисъла на чл. 44 от наредба № 5 по ТСУ от 1995 г. (отм.) . Това заключение на в.л. Жеков не може да бъде споделено досежно извода за характера на застрояването тъй като не кореспондира с останалите представени писмени доказателства, а именно: н. а. № 1* т. 07, н. д. № 4* от 1983 г. и скица № 35 от 9.07.2005 г., в която тази сграда е отбелязана като жилищна. От разпита на свидетеля И се изяснява, че всяка от страните е изградила сградата, която ползва за жилищни нужди и е осъществявала владелчески действия с намерението да я свои . Именно за това не е поискана делба на сградите. След като сградите са собственост на отделни лица, то дворното място е тяхна обща част по предназначение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 3 от Закона за собствеността не е допустима делба на обща част на сградата. За да се раздели урегулираният поземлен имот, когато е застроен със сгради, всяка от които е на лице, участвуващо в съсобствеността на мястото е необходимо да се проведе процедурата по чл. 201 ЗУТ и да се одобри частично изменение на ПУП като се формират два или повече имота, които да отговарят на строителните правила и норми по площ, лице и конфигурация на сградите. Тази процедура следва да се проведе преди решението по допускане на делбата, тъй като тя има значението на изключването на земята от режима за общите части в етажна съсобственост - чл. 37 и сл. От Закона за собствеността и обособяването й в имоти, всеки от които обслужва отделната сграда. Процедурата по Закона за устройство на територията не е проведено, поради което и извода на съдилищата за недопустимост на делбата на дворното място е законосъобразен. Постановеното решение е правилно и следва да се потвърди. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г.о.