Решение № 11776 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Делев от гр.Перущица подадена чрез пълномощника адвокат М. Кавърджикова против Решение 1030 от 20.05.2021 г. по адм. дело 51/2020 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването против Решение 2153-15-324 от 13.12.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от Д. Делев жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане [ЕГН] от 24.10.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на Д. Делев против Решение 2153-15-324 от 13.12.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, с което е потвърдено изцяло Разпореждане [ЕГН] от 24.10.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. 2113-15-2686 от 24.06.2019 г., Д. Делев е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане [ЕГН] от 24.10.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 98, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел, че за жалбоподателят не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по: чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като лицето не отговаря на условието за минимум 15 години стаж при условията на втора категория труд и на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст; по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението Делев не е навършил изискуемата се от закона възраст. Разпореждането е обжалвано по административен ред и потвърдено от директора на ТП на НОИ Пловдив. Обосновано е, че на Делев е зачетен трудов и осигурителен стаж, както следва :05г. 10м. 03 дни втора категория труд; 26г. 11 м. 03 дни трета категория труд и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд по чл.104 от КСО 34г. 02м. 22дни. По смисъла на чл.69б, ал.2 от КСО лицето не е изпълнило условието за наличието на 15 години осигурителен стаж втора категория, а съгласно чл.68, ал1 и ал.2 от КСО Делев няма навършена възраст 64 години и 2 месеца. В хода на производството пред АС-Пловдив, жалбоподателят е ангажирал доказателства за обстоятелството, че за периоди 29.10.2007 г. - 29.01.2009 г.; 30.01.2009 г. - 04.03.2013 г., положения от него труд следва да се зачете като такъв от втора категория. По делото пред АС-Пловдив са ангажирани множество доказателства, като е прието и заключението по ССчЕ и две допълващи заключения към ССчЕ. Анализирани в тяхната съвкупност, събраните в хода на делото доказателства мотивират съдът да заключи, че Делев не отговаря на условията за отпускане на пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като същият няма осигурителен стаж от втора категория 15 и повече години, съответно по чл.68 от КСО, тъй като няма навършена възраст. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. По делото не се спори, че Делев не отговаря на изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, доколкото към дата на подаването на заявлението, същият не е навършил изискуемата от последната разпоредба възраст. Предметът на спора касае приложението на чл.69б, ал.2 от КСО, в частта относно наличието на 15 години положен труд от Делев втора категория, като не се оспорва обстоятелството, че към датата на подаването на заявлението лицето е навършило възрастта- [възраст] Страните не спорят, че към дата на подаването на заявлението за отпускане на пенсия на Делев е зачетен стаж 05г. 10м. 03 дни за втора категория труд. Касаторът изтъква обаче, че в зачетените 26г. 11 м. 03 дни трета категория труд периодът 29.10.2007 г. - 29.01.2009 г. и периодът 30.01.2009 г. - 04.03.2013 г., общо 5г. 4м. и 3 дни, следва да бъдат зачетени като втора категория труд. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на АС-Пловдив, за това че дори да са приеме за основателна претенцията на Делев, то сборът от зачетения от административния орган период на полаган труд втора категория /05г. 10м. 03 дни/ и претендирания от Делев период / 05г. 04м. и 3 дни/, не достига изискуемите от нормата на чл.69б, ал.2 от КСО 15 години при условията на втора категория труд. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в съответствие с материалния закон и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100. 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,