Решение № 14900 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2020 г.

Решение № 14900 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

1. на Ш. Рашид и С. Рашид и двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адв. Киряков, срещу решение № 46 от 19.02.2020 г. по адм. д. № 404/2019 г. на Административен съд – гр. Добрич, В ЧАСТТА, с която е отменена заповед № 593 от 31.05.2019 г. на Кмета на община Балчик, а именно в частта, с която е одобрено изменение на план за застрояване за новообразувания УПИ XII (стар УПИ V) в кв. 4 по плана на с. Соколово съгласно проект, приложение към заповедта с очертани линии за застрояване, предвидено ниско застрояване до 10 м. (до 3 ет.), плътност на застрояване – 60%, коефициент на интензивност на застрояване (Кинт) – 1, 2 и озеленяване – 40 %, с предвидено по плана запазване на три съществуващи в имота едноетажни жилищни сгради.

1. на М. Филипова от [населено място], [община], чрез процесуалния й представител адв. Вълев, срещу решение № 46 от 19.02.2020 г. по адм. д. № 404/2019 г. на Административен съд – гр. Добрич, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 593 от 31.05.2019 г. на Кмета на община Балчик, а именно в частта, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ V и VI с промяна на регулационната линия между двата поземлени имота в съответствие с одобрената кадастрална карта и образуването на нови УПИ XII и XIII, кв. 4 от посочените имоти по приложен проект.

С касационната жалба на Ш. и С. Рашид се твърди неправилност на оспореното решение в оспорената му част досежно отмяна на заповедта в частта на одобряване на изменението на ПЗ, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че не са били налице основания за отмяна на заповедта в тази й част, като решението е в противоречие със закона, тъй като в производството по одобряване на изменението на ПУП – ПЗ съдът няма правомощие да преценява законността на предвидени за запазване сгради, каквато преценка е направена. Твърди, че факта дали съществуващите и предвидени за запазване строежи са законни е предмет на различно производство, а именно на гражданско такова, каквито искове по чл. 109 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК са заведени. Твърди и че решението в тази част е постановено в несъответствие със събраните по делото доказателства. Твърди и недопустимост на решението в оспорената му част, тъй като посочва, че жалбоподателката в първата инстанция не е била заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а извода на съда за допуснати намалени отстояние е необоснован и неподкрепен от събраните по делото доказателства. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на М. Филипова срещу заповедта в частта на одобреното изменение на ПЗ.

С касационната жалба на М. Филипова се твърди неправилност на оспореното решение в оспорената му част досежно потвърждаване на заповедта в частта на одобряване на изменението на ПР, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че са налице основания за отмяна на заповедта и в тази й част, тъй като същата е издадена в противоречие с чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ (неправилно посочена в решението като чл. 134, ал. 4, т. 2 от ЗУТ). Твърди, че това е така, тъй като с изменението на регулация се е целяло изменение на ПУП в частта на плана за регулация за узаконяване на съществуваща в имота на Ш. и С. Рашид сграда до границата на имота на Филипова и без необходимото отстояние от нея. Посочва, че извода на съда в обратния смисъл е в противоречие със закона. Твърди и че при постановяване на решението съдът не е отчел допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта в тази й част, а именно неуведомяването и неосигуряването на възможност на Филипова да участва в административното производство, което посочва, че по смисъла на чл. 168, ал. 4 и 5 от АПК е основание за отмяна на същата само на това основание, както и това, че заповедта като обхват е издадена в несъответствие с издадената заповед № 1306 от 14.12.2018 г. на кмета на община Балчик с основание чл. 135 от АПК за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта и в частта на одобреното изменение на плана за регулация. Претендира разноски.

Ш. Рашид и С. Рашид в качеството им на ответници по жалбата на М. Филипова изразяват становище за неоснователност на същата.

М. Филипова пък в качеството й на ответник по касационната жалба на Ш. Рашид и С. Рашид също изразява становище за неоснователност на същата.

Ответникът Кметът на Община Балчик с писмено становище твърди неоснователност на касационните жалби на Ш. и С. Рашид и на М. Филипова. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на М. Филипова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК по пощата като касационната жалба от М. Филипова и във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (в редакцията от ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г. в сила от 13.03.2020 г.), от страни, адресати на оспореното решение в частите му, които са неблагоприятни за тях, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество жалбата на Ш. Рашид и С. Рашид е частично основателна, а жалбата на М. Филипова е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Добрич е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта в частта, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ V и VI с промяна на регулационната линия между двата поземлени имота в съответствие с одобрената кадастрална карта и образуването на нови УПИ XII и XIII, кв. 4 от посочените имоти по приложен проект, е издадена и в съответствие с материално правните разпоредби. Приел е, че в конкретния случай са били налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за допускане на изменение на регулационния план и поставяне на регулационната граница в съответствие с кадастралните граници на имотите, тъй като е изпълнено това условие и регулационните граници са приведени в съответствие с нанесените в кадастралната карта по процедирано изменение от 2018 г. имотни граници по начин, че вътрешно регулационните граници на отредените имоти на заявителите Рашид и жалбоподателката Филипова по действащия ПУП – ПР съответстват с кадастралните им. Приел е, че за изменението на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не е налице изискване за общо съгласие, съответно не е било налице изискване за съгласие на Филипова. Приел е, че това изменение би било незаконосъобразно в случая, че с него имоти остават без лице или се създава недопустимо разположение на съществуващи сгради или разрешени строежи, което в случая не е налице. Приел е, че една от сградите в имот с идентификатор № 67951.501.1118 действително опира на новопроектираната вътрешно регулационна линия между новообразуваните УПИ XII и XIII, но доколкото не са налице доказателства за законното й изграждане, то регулационния план не следва да се съобразява с нея, поради което е приел, че не е налице нарушение на нормите за отстояния, водещо до незаконосъобразност на заповедта в частта на изменения план за регулация. По тези съображения е отхвърлил оспорването на Филипова в частта на одобреното изменение на ПР.

Съдът е приел по отношение на заповедта в частта на одобрения ПЗ, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като с одобрения ПЗ за новообразувания УПИ XII, собственост на Рашид, е предвидено запазване на съществуваща сграда, нанесена в кадастралната карта с идентификатор № 67951.501.1118. 3, която е изградена без строителни книжа (установяване и на СТЕ и липса на представени такива по делото), т. е. незаконна. Приел е, че същата е изградена с площ от 98 км. м. на мястото на стара съществуваща сграда от 55 кв. м. и нанесена в КК през 2008 г., като тази нова сграда е различна от старата по конфигурация, площ и местоположение. Приел е, че като такава тази сграда е незаконно и неправилно включена като елемент на предвиденото застрояване в имота, поради и което е извел извод за незаконосъобразност на одобреното изменение на ПЗ. Приел е и че твърдението, че сградата е търпима по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, е неотносимо към преценката за законосъобразност на ПЗ, тъй като евентуалната търпимост на сградата не я прави законна. Позовал се е и на § 21 от ЗР на ЗУТ, според която е налице изискване при устройство на територията да се държи сметка за заварени строежи, но само за законни такива, а в случая не е така. Приел е, че така одобрения ПЗ в частта, с която е предвидено запазване на посочената сграда е в противоречие с нормите по устройство на територията, поради несъответствие с изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ досежно отстоянията, като част от тази сграда попада на самата граница на имота на Филипова. Приел е, че тъй като елементите на бъдещото застрояване съставляват единно устройствено решение, оспореното изменение на ПЗ следва да се отмени изцяло, макар останалите предвиждания по него за новопредвиденото свободно ниско жилищно застрояване и запазване на останалите две съществуващи в имота сгради в УПИ XII са в съответствие с изискванията на закона, досежно показателите за допустимо строителство по устройствената зона, в която се намират и досежно изискванията за отстояния от страничните регулационни линии на имота. Поради това е отменил заповедта в частта по одобреното изменение на ПЗ в цялост.

Решението е частично правилно, частично недопустимо.

Правилно съдът е приел наличие на предпоставките и основанията по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за изменение на действащия регулационен план и поставянето на регулационната граница между имотите УПИ V (нов номер XII) и УПИ VI (нов номер XIII), кв. 4 на с. Соколово, общ. Балчик по кадастралните граници от одобреното изменение на КК от 2018 г. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ допуска изменение на влезлите в сила регулационни планове "при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план". Видно от цитираното разпоредбата действително като предпоставка за допускане на изменение изисква разминаване на регулационната и кадастралната граница, каквато в настоящия случай се установява, включително с отпадналата през 2018 г. имотна граница между имоти с крайни цифри № 297 и 298, собственост на Рашид, както и към границата с имота на М. Филипова. Текста на разпоредбата предполага наличие на приет и влезнал в сила регулационен план и последвала след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта, поради установена непълнота и грешка. В настоящия случай тези предпоставки се установяват. Това е така, тъй като има одобрен регулационен план от 1991 г., а впоследствие приета КК и съответно има одобрено изменение на тази КК от 2018 г. и разминаване на границите – регулационни и имотни, което именно е и отстранено с изменението на регулационния план с оспорената заповед. Посочените по – горе условия за предпоставките за изменение на регулационния план по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съответно между тях не е включено наличието на съгласие на съседа. В тази връзка е правилен извода на съда за това, че такова не се е изисквало и съответно не е основание за незаконосъобразност на заповедта. Правилен е и извода на съда за липса на предпоставката по чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, а именно с оспорения план в частта на одобреното изменение на регулацията не се цели узаконяване на незаконно построени сгради. Това е така, тъй като с процедираното изменение на регулацията не се установява да се създава такова разположение на сградата, с което тя да бъде или да може да бъде узаконена, тъй като тази сграда с идентификатор № 67951.501.1118. 3 и по изменение регулационен план с поставяне на регулационната граница по имотната граница остава в една част на самата регулационна граница без спазване на отстояние, т. е. с изменението на регулационния план не е целяно узаконяването й.

Правилен е и извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта, с която е одобрен плана за застрояване, но само и единствено досежно предвиденото с него запазване на съществуващата в новообразувания имот УПИ XII сграда идентификатор № 67951.501.1118. 3. Именно с изменението на плана за застрояване в тази му част е допуснато нарушение на чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, а именно в тази част на одобреното изменение на плана за застрояване може да се направи извод, че това изменение е процедирано с цел узаконяване на незаконния строеж, доколкото в настоящото производство не са ангажирани доказателства за законно изграждане на тази сграда в настоящия й вид с площ от 98 кв. м. Това е така, тъй като нормата на чл. 225, ал. 2, т. 1 предвижда, че строеж е незаконен, когато се извършва "в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план". В настоящия случай с предвиденото запазване на незаконно построената сграда по оспореното изменение на плана за застрояване, същата става елемент от действащия подробен устройствен план и съответстваща на него, което пък е недопустимо по чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ.

Неправилен е извода на съда обаче за незаконосъобразност на одобреното изменение на плана за регулация в останалата му част, а именно досежно останалите предвиждания по него за новопредвиденото свободно ниско жилищно застрояване с дадени линии на застрояване с отстояние от 3 м до страничната регулационна линия с имота на Филипова и с предвидено ниско жилищно застрояване с височина до 10 м. (3 ет.), Кинт 1, 2, плътност на застрояване до 60% и озеленяване 40 % и запазване на останалите две съществуващи сгради в УПИ XII. Правилно съдът е приел, че тези предвиждания на ПЗ са в съответствие с изискванията на закона, досежно показателите за допустимо строителство по устройствената зона, в която се намират и досежно изискванията за отстояния от страничните регулационни линии на имота. В тази част решението е недопустимо, тъй като жалбата на жалбоподателката Филипова пред първата инстанция в тази й част е била недопустимо. По отношение на тази част от ПЗ същата не се явява лице, което е заинтересовано по смисъла на закона – чл. 131, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от ЗУТ, за което е признато право на оспорване. Това е така, тъй като в тази част на плана по отношение на имота на Филипова не е предвидено свързано застрояване. С изменението на плана за застрояване не е променен начина и характера за застрояване на УПИ XII – защото остава ниско жилищно и свободно, за да се приеме, че е налице промяна в застрояването, не са допуснати намалени разстояния до имота на Филипова, тъй като е предвидено отстояние от 3 м., нормативно изискуемо при ниско застрояване до регулационните линии и съответно не е променено предназначението на имота - предмет на плана в частност на УПИ XII. Т. е. по отношение на оспорването на тази част от плана за застрояване Филипова не се явява заинтересовано лице, което е активно легитимирано и за което е признато право на жалба. В тази част съдът е следвало да остави жалбата й без разглеждане и да прекрати производството. Като не е сторил това в тази част съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и жалбата на Филипова в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

За пълнота следва да се посочи, че по отношение на оспорването на ПЗ в частта, с която е одобрено изменение с предвиждане за отразяване като запазваща се на сграда идентификатор № 67951.501.1118. 3 в УПИ XII, жалбата на Филипова е допустима, поради това, че е налице допуснато намалено отстояние до страничната регулационна граница към нейния имот, тъй като тази сграда в една част попада на самата регулационна линия, което пък прави Филипова заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, но само в тази част на плана за застрояване.

По изложените съображения оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на М. Филипова от [населено място], [община] срещу заповед № 593 от 31.05.2019 г. на Кмета на община Балчик, а именно в частта, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ V и VI с промяна на регулационната линия между двата поземлени имота в съответствие с одобрената кадастрална карта и образуването на нови УПИ XII и XIII, кв. 4 от посочените имоти по приложен проект.

Решението следва да бъде оставено в сила и В ЧАСТТА, с която е отменена заповед № 593 от 31.05.2019 г. на Кмета на община Балчик, но само в частта, с която е одобрено изменение на план за застрояване с предвиждане за отразяване като запазваща се на сграда идентификатор № 67951.501.1118. 3 в новообразувания УПИ XII, кв. 4 по плана на с. Соколово.

Във връзка с горните мотиви решението В ЧАСТТА с която е отменена заповед № 593 от 31.05.2019 г. на Кмета на община Балчик, а именно в частта, с която е одобрено изменение на план за застрояване за новообразувания УПИ XII (стар УПИ V) в кв. 4 по плана на с. Соколово съгласно проект, приложение към заповедта с очертани линии за застрояване, предвидено ниско застрояване до 10 м. (до 3 ет.), плътност на застрояване – 60 %, коефициент на интензивност на застрояване (Кинт) – 1, 2 и озеленяване – 40% и досежно предвидено по плана запазване на другите две сгради в имота с идентификатори № 67951.501.1118. 1 и 67951.501.1118. 2 следва да бъде обезсилено, жалбата на М. Филипова срещу заповед № 593 от 31.05.2019 г. в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора М. Филипова за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение