Решение № 2080 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10510/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. А., [ЕГН], подадена чрез пълномощник адв. Бандрамалиев, срещу Решение 5420 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело 529/2024 г. по описа на Административeн съд Бургас /АС-Бургас/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-02000223002991-091-001/11.12.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Бургас, потвърден с Решение 34/26.02.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП, като е определено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 12 493,99 лева, ведно със законните лихви 7 188,83 лева, и лицето е осъдено за разноски.

С касационната жалба се поддържа неправилност на съдебния акт касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът признава за единствено получени по банков път суми, изплатени като дивидент от Буда Строй ООД, и не признава сумите, платени с основание заем по банков път. Неправилно било прието и че не са налице доказателства за платени и предадени суми от И. Г. К.. Според касатора дори сумата да не е била правилно осчетоводена в Ай енд ди инвест ООД, това не я правило неналична. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, като се иска отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът по касация Директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище в законоустановения срок.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е РА Р-02000223002991-091-001/11.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД Бургас на НАП, потвърден с Решение 34/26.02.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП, с който на Д. А. А. е определено допълнително задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 12 493,99 лева, ведно със законните лихви 7 188,83 лева.

Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, дадените обяснения и ангажирани доказателства от задълженото лице в хода на ревизията, начина на определяне на данъчната основа за процесния данъчен период, съответно размера на установените задължения, в това число и на тези за лихви за забава. Обсъдил е заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на акта.

В тази насока са изложени мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Аргументите на съда съобразно повдигнатите пред него спорни въпроси са следните: 1. Относно разполагаемите парични средства в брой към 01.01.2017 г. е приел, че твърденията на А. за такива в размер на 120 000 лева са недоказани. Първостепенният съд е стигнал до извод, че А. е получил само една сума с основание плащане на дивидент за периода 2013 2016 г. в размер на 28 025 лева по банкова сметка с наредител Буда строй ООД; 2. Отрекъл е тезата, че РЛ е получил сумата от 40 716 лева от Ай енд ди инвест ООД, тъй като тази сума не съответства на оборотите на дружеството по сметка 501 каса.

С тези аргументи съдът е възприел РА като законосъобразен.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Бургас като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Доводи за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда не се съдържат в касационната жалба, а за тях съдът не следи служебно.

По материалната законосъобразност на съдебния акт касационната инстанция констатира следното.

Установено е по делото, както и в хода на ревизията, в резултат на извършена съпоставка на придобитите доходи и извършените разходи за 2017 г. превишение на извършените разходи над получените доходи. В резултат на изчерпателен анализ на имущественото състояние на Д. А. /приходи и разходи/ от страна на данъчните органи е установено, че ревизираният субект е извършил разходи /конкретно цитирани в ревизионния акт/, които не съответстват на данните за наличните средства в брой и получените от ревизирания субект приходи за процесния данъчен период и надвишават последните.

Тези именно факти са мотивирали органите по приходите да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизия при особени случаи, като същата е била развита в производство и на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като накрая е определена основата за облагане на същия за съответните периоди, довело до възникване на задължения към фиска по посочените по вид данъчни задължения /главница и лихви/.

Безспорно съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 7, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /в случая/ е за ответната страна.

В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, възведено в чл. 124 ал. 2 от ДОПК, съобразно което В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това важи в случаи като процесния, в които преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 от ДОПК обстоятелства.

В съответствие именно с изложеното следва да намерят разрешение и спорните въпроси по делото.

Относно това какви разполагаеми средства следва да бъдат признати към началото на ревизираните данъчни периоди 01.01.2017 г.

1. Правилно съдът е отрекъл тезата на жалбоподателя за налични към началото на ревизирания период 120 000 лева.

За периода 2013 2016 г. А. безспорно е получил сумата в размер на 28 025 лева с основание дивидент от Буда строй ООД, постъпила по банковата му сметка в ЦКБ АД. През останалото време РЛ е получавал заемни средства от Буда строй ООД, които впоследствие са прихващани от начислени и разпределени дивиденти в негова полза.

Липсват безспорни доказателства за получени от А. дивиденти, освен горепосочената сума от 28 025 лева през 2013 г.

Що се касае до аргументите в касационната жалба, относно необосноваността на изводите на състава на АС Бургас за получените по банков път под формата на заем средства от Буда Строй ООД. От една страна такива твърдения пред първата съдебна инстанция не са излагани, а в касационната е на лице забрана за нови фактически установявания (чл. 220 от АПК). Следва да се посочи, че касационната инстанция не е средство за отстраняване на процесуални пропуски в поведението на страните. За яснота наличностите и движението по банковите сметки на ревизираното лице са съобразени още в хода на ревизията.

1. Обосновано съдът е приел за недоказано, че РЛ е получил сумата от 40 716 лева от Ай енд ди инвест ООД, представляваща възстановяване на допълнително внесен от него капитал. Сумите по представените РКО не съответстват на оборотите по счетоводна сметка 501 каса, което обстоятелство се подкрепя и от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, поради което не е доказано същите да са могли да бъдат получени.

Така представените едва с жалбата срещу РА РКО имат характера на частни документи, неснабдени с обвързваща материална доказателствена сила съда. Същите следва да се разглеждат съвкупно заедно с останалите доказателства по делото, което именно е сторено и от решаващия състав.

Или като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА Административен съд Бургас е постановил правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По въпроса за разноските:

При този изход на спора разноски не се следват за касационния жалбоподател.

Такива не следва да се присъдят и на ответника по касация поради липса на заявена претенция.

Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение