Решение № 1117 от 1.2.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение01.02.2023 г.докладчик т Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1623 от 11.03.2022 г., постановено по адм. дело 10992/2020 г. по описа на Административен съд София- град.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, подадена чрез процесуален представител юрк. Д. Йорданова срещу Решение 1623 от 11.03.2022 г., постановено по адм. дело 10992/2020 г. по описа на Административен съд София- град, с което по жалба на Е. Димитров е отменена издадена от касатора Заповед 3993 от 30.10.2020 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Е. Димитров, чрез адв. Терзиев, оспорва касационната жалба в писмен отговор и защита. Претендира разноски за касационната инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна съдът е приел за установено, че със заповед 3977/27.10.2020 г. на директора на Агенция "Митници", Е. Димитров е бил възстановен на длъжност държавен инспектор в Териториална дирекция (ТД) на Агенция Митници с длъжностно ниво-5, експертно ниво 1Б, в ТД Югозападна, с ранг V старши въз основа на влязло в сила решение 1311/25.02.2020 г. по адм. дело 6555/2019. по описа на АССГ. Със заповеди от 27.10 и 28.10.2020 г. на директора на АМ е определено място на изпълнение на държавната службата на служителите в структурата на ТД Югозападна, като на Димитров е определено работно място в сектор Елементи на облагане, забрани и ограничения (ЕОЗО) в отдел Митническа дейност (МД). За заемане на длъжността в упоменатия сектор е изменено длъжностното разписание на ТД Югозападна, като за целта 1 щатна бройка главен инспектор в ТД на АМ в сектор ЕОЗО, отдел МД е трансформирана в длъжност държавен инспектор в ТД на АМ. Със заповед 1618/32-311186 от 23.10.2020 г. на директора на АМ, считано от 26.10.2020 г. е определена структурата на ТД Югозападна с обща численост на персонала 774 щатни бройки, от които в сектор ЕОЗО - 16 щатни бройки. С последваща заповед 1647/32-316273 от 29.10.2020 г. , считано от 01.11.2020 г. е определена нова структура в ТД Югозападна с обща численост на персонала 773 щатни бройки, като е съкратена 1 щатна бройка в сектор ЕОЗО. На 30.10.2020 г. е издадена и оспорената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Е. Димитров на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), поради съкращаване на длъжността, считано от 01.11.2020 г. Съдът подробно е проследил измененията в структурата на Агенция "Митници", определени със заповеди от 23.10.2020 г. и 29.10.2020 г. и утвърдените с тях длъжностни и поименни разписания на Териториална дирекция "Югозападна", като е приел, че видно от същите, към момента на прекратяване на служебното правоотношение на служителя е налице реално съкращаване на 1 щатна бройка за длъжността "държавен инспектор в ТД "Югозападна", разпределена в сектор ЕОЗО. Приел е, че приложената като основание заповед ЗАМ-1647 (32-316273) от 29.10.2020г. на директора на АМ за определяне на структурата на ТД Югозападна, считано от 01.11.2020г. и утвърдено длъжностно разписание на териториалната дирекция, считано от 01.11.2020г. не сочат каквито и да е конкретни основания за посоченото намаляване на щатните бройки тъкмо за длъжността държавен експерт и то точно в структурното звено, където е определено мястото за изпълнение на длъжността от жалбоподателя. Взел е предвид и извършеното трансформиране на една щатна бройка от една длъжност за друга в същия сектор единствено за целите на възстановяването на жалбоподателя, непосредствено след което тази бройка е закрита, в подкрепа на което е и представената по делото докладна записка, като е посочил, че по този начин е разколебано приложението на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. На следващо място, съдът е приел, че жалбоподателят не е възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, а именно в Митническо бюро Слатина, като няма данни тази длъжност да е съкратена в бюрото, предвид обстоятелството, че за целите на възстановяването е извършена трансформация, последвала със съкращение на длъжността. При тези фактически данни, съдът от правна страна е приел, че заповедта, предмет на оспорването, е издадена от компетентен орган органът по назначаването, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма на акта. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, т.е. при наличие на предпоставките по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Изложил е съображения, че формалното наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на Димитров по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., не обуславят действително такова. Органът по назначаване не се е позовал на нормативна промяна за съкращението, на необходимост от реорганизация или оптимизация на работата, като действията му при възстановяване на служителя и непосредственото след това съкращаване е в резултат на недобросъвестно упражняване на правомощия, което е довело до материалната законосъобразност на акта и противоречието му с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил съдебния си акт след като е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи, които, в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя без да е необходимо да ги повтаря. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод, че е налице формално съкращаване на длъжността на Е. Димитров по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., извършено в противоречие с целта на закона. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични и почиват на правилен анализ на доказателствата по делото. Решаващият съд не е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими към спора доказателства, доказателствената тежест е разпределена между страните, съобразно изискванията на чл. 170 АПК. В касационната жалба не се сочи кои конкретни доказателства не са обсъдени. Поради това този довод се явява бланкетен. Решаващият съд е обсъдил всички представени по делото доказателства и правилно е установил, както формалното наличие на съкращаването на заеманата от жалбоподателя длъжност, така и че това съкращаване е направено в противоречие с целта на закона. Решението съответства на материалния закон. Правилно съдът е посочил, че са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., но органът по назначаването само формално е възстановил служителя на заеманата преди уволнението му длъжност "държавен инспектор" в ТД на Агенция Митници, като в заповедта не е посочено конкретно структурно звено, в което ще се осъществява изпълнение на държавната служба от Димитров, а в последствие (на 28.10.2020 г.) с друга заповед е определено работното му място в сектор ЕОЗО в ТД Югозападна. На следващия ден 29.10.2020г., считано от 01.11.2020 г. е определена нова структура на ТД Югозападна и утвърдено ново длъжностно разписание, с което щатната численост на сектор ЕОЗО е намалена от 16 бр. на 15 щатни бройки, като е премахната 1 щ. бр. за длъжността държавен инспектор, на която именно е бил възстановен жалбоподателя. Не са налице доказателства, че съкращаването, извършено чрез намаляване на щатни бройки за определена длъжност е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и има за цел служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по - малък брой служители. Не е и налице доклад съгласно изискванията на чл. 14 от Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията според която разпоредба промени в длъжностното разписание се предлагат само с писмен мотивиран доклад при обоснована необходимост от извършването им. В случая съдът е извършил дължимата преценка за постигане на тази цел, като е достигнал до единствения верен извод, че извършеното съкращаване на служителя Димитров не е за легитимната цел, преследвана от законодателя с нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ, а от друга - противоречи на основни принципи на закона: принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК, съгласно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Липсата на компетентност за съда да контролира по същество преценката на административния орган, извършена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, не изключва по принцип възможността за осъществяване на контрол върху законосъобразното упражняване на правомощията на органа, предоставени в условията на оперативна самостоятелност арг. в чл. 169 от АПК. Проверката за законосъобразност на административния акт (в това число издадения по целесъобразност), освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закон. При осъществяване на този контрол административния съд е обсъдил хронологично и в съвкупност, събраните по делото доказателства, и въз основа на установените по делото факти правилно е приел, че служебното правоотношение на Димитров е прекратено в противоречие с материалния закон и неговата цел. Служителят не е възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, както изисква разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл, извършената трансформация на длъжности в структурните звена на Агенцията и възстановяването на служителя на друга длъжност са единствено в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Последвалото ден след възстановяването съкращение на длъжността на служителя, опровергава доводите на касатора за наличие на действителни структурни промени в АМ. Безспорно извършването на промени в числеността и структурата на една териториална дирекция на АМ е в правомощията на директора, но това следва да бъде в резултат на нормативни промени и доказана необходимост от извършването на реорганизация и оптимизация на административните звена. В разглеждания казус няма доказателства в тази насока. Твърденията на касатора са голословни, а обсъдените промени, подробно анализирани от първоинстанционния съд са немотивирани, самоцели и в противоречие с изискванията на закона, както правилно и обосновано е приел съда. При тези данни по делото като е приел жалбата на Е. Димитров за основателна и е отменил процесната заповед на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното му правоотношение, АССГ е постановил правилно решение, в съответствие с приложимия закон, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,