Решение № 6947 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4871/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Ш., роден на [дата]. в Сирия, [ЛНЧ], чрез адв. П. Антонов – особен представител, срещу решение № 7846/25.02.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 6268/2025 година. С последното, съдът е обявил нищожността на волеизявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер]/01.04.2024 г. на името на Х. Ш.. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че не съществува административен акт, който да бъде обявен за нищожен. Твърденията на протестиращия, че чуждестранното СУМПС е неистинско, не били подкрепени с доказателства. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът, Прокурор при Софийска Градска прокуратура, не взема становище. Ответникът, Началникът на Отдел „Пътна полиция“ СДВР, не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по протест на Х. Х. – прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП) срещу волеизявление на началника на отдел „Пътна полиция“– СДВР (СДВР-ОПП) за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер]/01.04.2024 г. на името на Х. Ш., [ЕГН], роден на [дата]. в Сирия. За да прогласи нищожността на това волеизявление, съдът е приел, че издаването на процесното българско СУМПС е постановено при пълна липса на предпоставки затова, но и при наличие на пълна закова невъзможност за издаването на подобен документ. Невъзможност равнозначна на имплицитно разписана забрана в текста на чл. 162, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Съдът е установил съответстваща на доказателствата по делото фактическа обстановка, както следва: На 27.02.2024г. Х. Ш. (H. S.), роден на [дата]. в Сирия, e подал до началника на отдел “Пътна полиция“ - СДВР заявление за издаване на СУМПС с вх. № 6853. В приложеното заявление - декларация лицето е посочило, че притежава чуждестранно СУМПС, издадено от Република Ирак с № [номер], издадено на 03.02.2020г. На Х. Ш. е издадено българско СУМПС с № [номер]/01.04.2024 г. което е получено лично от него на 02.04.2024г. Във връзка с образувано ДП № 3286 ЗМ 158/2024г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 16805/2024г. по описа на СГП е извършено технико-документално експертно изследване от вещо лице в областта на криминалистиката в СЕКД-ГДНП. В резултат на изследването е изготвена Експертна справка №97/2024г., заведена с рег.№ 3286р-29229 от 31.05.2024г. Видно от справката, представеният за изследване документ - свидетелство за управление на МПС с № [номер], образец Република Ирак, издадено на 03.02.2020г. на името на Х. Ш., е изцяло неистински. По повод на установеното е подаден от СГП протест с искане за обявяване на нищожността на волеизявление на началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, по заявление вх. № 6853, подадено от Х. Ш., въз основа на което е издадено СУМПС [номер]/01.04.2024 г. По повод установеното в хода на проверката е подаден от СГП протест с искане за обявяване на нищожност на административния акт. Между страните не е спорно, че Х. Ш. има обичайно пребиваване на територията на Република България. При така установената фактическа обстановка, съставът на АССГ е направил верни изводи от правна страна: На национално ниво, условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина са уредени в Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 8 от Наредбата - СУМПС се издава при: подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление. Правилен е изводът на състава на АССГ в насока, че наличието на такъв СУМПС е предпоставка за последващото му преиздаване, без да се проверява дали водачът притежава необходимите знания и умения за безопасното управление на МПС. В конкретната хипотеза подмяната на свидетелството по чл.17, ал.1, т. 1 от Наредбата, се извършва въз основа на представено чуждестранно СУМПС. Правилен е изводът на състава на АССГ, че към момента на подаване на Заявлението, лицето е представило СУМПС издадено от чужда държава - Република Ирак. Но, видно е от приложената по делото Експертна справка № 97/2024 г. на вещото лице за извършено технико-документно изследване, „представеният за изследване документ чуждестранно свидетелство за управление на МПС с нанесени данни D01612982 на името на H. S. е ИЗЦЯЛО НЕИСТИНСКИ“. В този смисъл верен е изводът, че чуждестранното СУМПС, издадено от Република Ирак не изпълнява изискванията на Приложение 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на порока, допуснат от административния орган, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а във втория - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Теорията и съдебната практика приемат за нищожни онези актове на администрацията, които поради основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се отричат като административни актове и въобще като юридически актове, и се третират като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. Нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Преценката за незаконосъобразност в смисъл на нищожност е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както е при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Само в описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. При данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че при произнасянето компетентният административен орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожност на волеизявлението. Българското СУМПС удостоверява придобита правоспособност за управление на МПС (сравн: чл. 50, ал. 1 ЗБЛД) и доколкото се касае за правнорегламентирана дейност, за чието упражняване законодателят е поставил редица изисквания към водачите на МПС, издаването на СУМПС, без да са налице условията затова е правно нетърпимо, т. к. дава възможност на лице без надлежно удостоверена правоспособност да упражнява дейност, съставляваща източник на повишена опасност. В допълнение, волеизявлението е засегнато и от друг порок – непреодолимо несъответствие с целта на закона, придаваща акцент на опазването живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за липса на основания за прогласяване на нищожност. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на правораздавателната дейност на първоинстанционния съд. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил решението си при точно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложил законосъобразни и аналитични мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Липсата на законово основание за издаване на административен акт го опорочава до степен на невалидност, поради което волеизявлението на органа, обективирано в издаденото национално СУМПС, е нищожно, а решението на съда за прогласяване на нищожността му, е законосъобразно и правилно. По изложените съображения решението е правилно и следва да се остави в сила. Разноски за настоящото производство не се възлагат поради това, че не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,