Решение № 417 от 25.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1167/2015 г.
ВКСII наказателно отделение25.01.2016 г.докладчик Лидия Стоянова
Диспозитив
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 11/9.07.2015 г. по въззивно н. о. х. д. № 59/2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, 4 въззивен състав. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 417 от 25.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1167/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативната специализирана прокуратура срещу решение № 11/9.07.2015 г. по въззивно н. о. х. д. № 59/2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, 4 въззивен състав. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствените източници и изпълнението на процесуалните задължения по чл. 14 НПК и по чл. 305, ал. 3 НПК. Обосновава се нарушение на закона с оправдаването на подсъдимите П. Н. И., К. Й. К., Е. В. Д., С. М. Р. и Г. П. М. по повдигнатите им обвинения. Оспорва се законосъобразността на решението за изменение по реда на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК за подсъдимия П. И. Искането е за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона. Подсъдимият П. И. - лично и чрез защитниците, оспорва основателността на протеста. Поддържа, че всички събрани по делото доказателства са взети предвид и оценени, че мотивите отговарят на процесуалните изисквания и че е направен верен извод за невиновност по повдигнатото обвинение. Подсъдимият К. К. - лично и чрез защитника, мотивира неоснователност на протеста и вземане на решението при спазване на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 НПК. Подсъдимият Е. Д. - лично и чрез защитника, прави искане да се остави без уважение протеста, което подкрепя със съображения за липса на нарушения при изследване на доказателствата по делото и правилен извод, за да потвърди оправдателния съдебен акт. Подсъдимият Р. иска да бъде потвърдено решението на предните две инстанции. Подсъдимият Г. М. - лично и чрез защитника, оспорва доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави искане да не се разглежда протеста по доводите за необоснованост и да се потвърди изцяло въззивното решение като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите в протеста и в пределите по чл. 347 НПК намира: Апелативният специализиран наказателен съд с оспореното решение по въззивно н. о. х. д. № 59/2015 г. потвърдил присъдата от 29.10.2014 г. по н. о. х. д. № 1492/2013 г. на Специализирания наказателен съд, IХ състав, с която признал: подсъдимия П. И. за невиновен и го оправдал по повдигнатите му обвинения да е извършил престъпления по чл. 321, ал. 1, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 НК; подсъдимите К. К., Е. Д., С. Р. за невиновни и ги оправдал по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 2 НК; подсъдимия Г. М. за невиновен и го оправдал по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 2 НК и по чл. 339, ал. 1 НК. Произнесъл се по веществените доказателства и за разноските по делото. Изменил същата присъда в частта, в която първоинстанционният съд признал за невиновен и оправдал подсъдимия П. И. "... за времето от началото на месец януари 2011 г. да е организирал ОПГ". Доводите в протеста на прокурора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона не следва да бъдат обсъждани. При проверка на протокола за съдебното заседание този състав констатира, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е от такова естество, че основно опорочава наказателния процес и постановения съдебен акт, защото не е подписан от председателя на съдебния състав. Това задължение произтича от чл. 311, ал. 2 НПК и няма значение, че нито една от страните не е направила възражение по достоверността на съставянето на приложения по делото протокол, защото не означава, че е признат за достоверен. Протоколът е доказателствено средство, чрез което се установяват отбелязаните в него действия и служи при проверката дали са спазени всички процесуални правила, гарантиращи правата на подсъдимите. Той следва да бъде изготвен при условията и по реда, предвидени в НПК, за да е годно доказателствено средство. Председателят извършва съответните процесуални действия, които се отразяват от секретаря, който е само техническо лице. Със своя подпис удостоверява това, че той е лицето, което е изготвило съдебния протокол в изпълнение на нарежданията на председателя какво да впише или да не впише в него. Затова само неговият подпис не е достатъчен. Председателят на състава с подписа си удостоверява станалото в съдебното заседание и удостоверява истинността на съдържанието. Докато не е положен неговия подпис, не може да се приеме, че е изготвен и че има протокол за съдебното заседание със сила и значение на окончателен, за да има правилна сила. Ето защо липсата на подпис е особено съществено нарушение на процесуалните правила и абсолютно основание за отмяна на съдебния акт. За да може протокола да служи като доказателствено средство, съставено от компетентен орган, е необходимо да бъде подписан от председателя на съдебния състав и от секретаря. Констатираното нарушение на предвидения в закона задължителен ред за съставяне на съдебния протокол е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2 НПК, защото е равнозначно на липсата на протокол за съдебното заседание. При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе предвид и да обсъди всички доводи за нарушения, поддържани в протеста на прокурора, както и възраженията на останалите страни и да реши правилно въпросите по чл. 301 НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,