Решение № 285 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 203/2010 г.

Решение № 285 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 203/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Б. В. И. против осъдителната присъда № 344 от 19.10.2009 г., постановена по ВНОХД № 2232/09 г. от Софийски градски съд.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, поради нарушение на закона, допуснати са процесуални нарушения, както и явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебното заседание подсъдимият И не се явява, а призовката е върната с отбелязване, че не е намерен на посочения адрес, поради което е приложима и разпоредбата на чл. 353, ал. 3, изр. второ НПК. Процесуалният представител на подсъдимият, редовно призован, също не се явява.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

I. С обжалваната нова въззивна присъда по протест на прокурора и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда от 29.01.2009 г., постановена по НОХД № 1280/08 г. от Софийски районен съд, с която подсъдимият Б. В. И. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК и вместо това е постановено:

• подсъдимият И е признат за виновен в това, че на 02.01.2007 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият И е лишен от правото да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца.

Новата въззивна присъда подлежи на отмяна, макар и не по изложените в нея съобразения.

Наказателното преследване се изключва, когато е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, тоест когато от извършването на престъплението до постановяване на окончателен съдебен акт, с който се ангажира наказателната отговорност на дееца, е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 1-5 от НК.

Подсъдимият И. е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до една година. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, преди изменението й със ЗИДНК ДВ бр. 26 от 6.04.2010 г., давността за наказателно преследване е две години и започва да тече от 02.01.2007 г., когато е извършено престъплението, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 е три години.

Към момента на постановяване на въззивният съдебен акт абсолютната давност не е изтекла, но последната може да бъде приложена и за първи път в касационното производство, стига да е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 от НК във времето от постановяване на този акт до постановяване на касационното решение.

Известно е, че давността има материалноправна същност и решаващо за нея е погасяването на правото на държавата по материалноправното правоотношение. Когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, наказателното производство не се започва, а започнатото се прекратява. Единственото основание същото (производството) да продължи е интересът на обвиненото лице да бъде оправдан (аргумент от чл. 24, ал. 2 от НПК).

Отбелязаното в предходния абзац има отношение, както за приложимия закон, предвид вече посоченото изменение в НК, така и по отношение упражняване правото на обвиненото лице по чл. 24, ал. 2 от НПК. За последното следва да се посочи, че в проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият И неговият процесуален не се явяват, не са проявили активност и относно упражняване правото по чл. 24, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. По всичко изложено, настоящият касационен състав намери, че по делото няма друг изход освен да бъде приключено на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,