Решение № 2463 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2012 г.

Решение № 2463 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на ЕТ "Терра - Комерс - Васил Василев", гр. Генерал Тошево, срещу решение № 94 от 20.03.2012 г. по адм. д. № 396/2011 г. на Административен съд Добрич в частта, в която е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на АУПДВ № 01- 6500/21727/10.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, като неправилно. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, като недопустима, е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ "Терра - Комерс - Васил Василев", гр. Генерал Тошево, за отмяна като незаконосъобразен на АУПДВ № 01-6500/21727/10.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, и производството по делото в тази му част е прекратено. Решението в тази част, имащо сила на определение, не е обжалвано и е влязло в законна сила. Със същото решение, като неоснователна, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Терра - Комерс - Васил Василев", гр. Генерал Тошево, за обявяване нищожността на АУПДВ № 01 - 6500/21727/10.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София. Решението в тази му част е обжалвано и е предмет на разглеждане в настоящето производство. При наличие на относимите доказателства, съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че жалбата в частта й по искането за обявяване нищожността на акта, като издаден от некомпетентен по степен орган, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Спазването на правилата за компетентност на административния орган, издател на индивидуалния административен акт, е изискване за неговата законосъобразност предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ № 01-6500/21727 от 10.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, към който момент действа УП на ДФЗ с редакция в ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г. С чл. 18 от ЗПЗП и УП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и чл. 19 от ЗПЗП са определени по два начина правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. По отношение на заместник изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП Управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП, Управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия, на основание чл. 11, ал. 1 от УП, изпълнителният директор може да делегира на заместниците си. УС има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно извън правомощията му, очертани с Устройствения правилник и закона, Управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е възложил на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане, като по този начин е определил материална компетентност на административен орган, без да е овластен за това с нормативен акт - ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет. Със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и 16 от УП. Компетентност, придобита по първичен или по вторичен способ, може да бъде делегирана само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган, придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо ЕТ "Терра - Комерс - Васил Василев", гр. Генерал Тошево, не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва с изменението на Устройствения правилник на ДФЗ, обн., ДВ бр. 39 от 20.05.2011 г. и чл. 11, ал. 2 (нова), изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС, на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Предвид изложеното, правните изводи на първоинстанционния съд за валидност на оспорения административен акт са неправилни. Решението в обжалваната му част е опорочено по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се обяви нищожността на процесния акт. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 172, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,