Решение № 8767 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2010 г.

Решение № 8767 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитър Иванов Стоянов, против Решение от 4.12.2009 г, постановено по адм. д. № 02489/2006 г, на Софийски градски съд, АК, III-Г с-в. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения са съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска неговата отмяна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на Димитър Стоянов, против Заповед № РД-14-427/17.03.2006 г, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, на началника на ДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Гараж", изпълнен в ПИ № 131, по плана на м. "Крушите", с. Лозен, Район - Панчарево. За да постанови този резултат административния съд е приел, че е налице незаконен строеж, поради което същия подлежи на премахване по силата на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. С оглед изложеното, съдът е направил извода, че издадената заповед е правилна и законосъобразна. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Заповедта на началника на ДНСК, е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставени са констативни актове: № 94-К-209-1 и № 94-К-209-2/2.11.2005 г, от които се установява незаконното строителство. Строежът е изпълнен без строителни книжа - строително разрешение и инвестиционен проект. Представените по делото: Удостоверение по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и Акт за узаконяване, касаят изградената в ПИ двуетажна жилищна сграда, но не и процесния гараж. Законосъобразно е прието от съда, че строежът е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Издаденият на това основание административен акт от компетентен орган е законосъобразен. Решението на административния съд, следва да бъде оставено в сила. На всичките възражения, посочени в касационната жалба, и които са неоснователни, административния съд е отговорил в мотивите на обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,