Решение № 8290 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2017 г.

Решение № 8290 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2017 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. фонд "Земеделие", представляван от Изпълнителния директор Ж. Ж., чрез пълномощника юрк. Брайкова, срещу решение № 57 от 19.04.2017 г., постановено по адм. дело № 307 от 2016 г. от Административен съд - Я. в неговата осъдителна част. С касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението в неговата осъдителна част е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се подробни съображения в подкрепа на така поддържаната теза. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. И. Г., чрез процесуалния представител адв. Георгиев, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С решение № 57 от 19.04.2017 г., постановено по адм. дело № 307 от 2016 г. от Административен съд - Я. в неговата осъдителна част, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е осъден ДФ "Земеделие", РА, да заплати на П. И. Г. сумата от 3 872.29 лв., представляваща претърпени от лицето имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт- Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/5064 от 24.04.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", ведно с претендираната лихва от 2389.40 лв. от датата на удържането на сумата от 3872.29 лв. на 15.12.2010 г. до датата на исковата молба 27.12.2016 г., заедно със законната лихва върху сумата от 3872.29 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: П. Г. е земеделски производител с УРН 230805, по отношение на когото с АУПДВ № 01-6500/23944 от 13.04.2011 г., издаден от Изп. директор на ДФ "Земеделие"- РА, е определен размер на публично държавно вземане от 9109.47 лв. С влязло в сила съдебно решение на 1.06.2012 г., постановено по адм. д. № 281/2011 г., Ямболският административен съд е отменил горепосочения акт като незаконосъобразен. По- нататък в мотивите си съдът е установил, че с Искане от 22.03.2013 г. Георгиев е поискал от Изп. директор на ДФ "Земеделие" да възстанови сумата от 9109.47 лв., като последният, с Уведомително писмо изх. № 01-6500/5064 от 24.04.13 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г., е уведомил Георгиев, че възстановяване и/или плащане няма да има, потвърдил е наложената санкция за бъдещ период, съгласно Таблица № 2 в размер на 3872.29 лв. за три годишен период, като тази санкция е започнала да се прилага от 15.12.2010 г. Първостепенният съд е съобразил още, че горепосоченото Уведомително писмо е било обжалвано, като с Решение № 1152/4.03.2015 г., постановено по адм. д. № 5882/2013 г. АССГ го е обявил за нищожно, а с решение № 11657/2.11.2016 г. по адм. д. № 427/2016 г. решението на АССГ е оставено в сила. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение е обсъдена и изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, като конкретно съдът е възпроизвел и извода на експерта, че наложената санкция с УП за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. и прихваната от субсидията за 2010 г. в размер на 3872.29 лв. не е възстановена. Въз основа на тези фактически установявания, административният съд е счел, че са налице предпоставките на специалния закон ЗОДОВ за частично уважаване на иск по чл. 1, ал. 1 от с. з. Счел е, че е налице отменен незаконосъобразен административен акт на Изп. директор на ДФ "Земеделие"- горепосоченото Уведомително писмо изх. № 01-6500/5064 от 24.04.2013 г., с което наложената санкция от 3 872.29 лв. е удържана чрез прихващане от субсидията по Схема за единно плащане на площ за календарната 2010 г. на 15.12.2010 г.; наложената санкция с УП за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. и прихваната от субсидията 2010 г. в размер на 3 872.29 лв. не е възстановена., като тези обстоятелства се потвърждават от изслушаната СИЕ. Въз основа на горното съдът е приел за доказана претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размер на 3872.29 лв. за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт Уведомително писмо изх. № 01-6500/5064 от 24.04.2013 г., ведно с лихвата от 2389.40 лв. от датата на удържането на сумата от 3872.29 лв. на 15.12.2010 г. до датата на исковата молба 27.12.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. В останалата си част - за разликата до сумата 11 616.87 лв. исковата претенция е отхвърлена като неоснователна, като решението на АС- Я. в отхвърлителната му част като необжалвано е влязло в сила. Решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно - същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва по безспорен начин да се докаже, че е налице отменен административен акт, респективно незаконосъобразно действие или бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод на изпълнение на административна дейност, от което да са настъпили вреди и тези вреди да са в пряка причинна връзка с обявеното за незаконосъобразно бездействие. При липсата на който и да е от трите елемента на фактическия състав на визираната норма, не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изискванията на специалния закон в случая не са налице. Основателно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд е поставил знак за равенство между две отделни и самостоятелни производства. Действително, в решението на АС- Я., в обжалваната му част, е направено "смесване" на два различни в своята същност правни режима: този на връщане на прихваната санкция с този на обезвредата на претендирани вреди. Отговорността на държавата е специална, безвиновна, обективна отговорност, която възниква, само ако са налице всички предпоставки на правната норма и е налице имуществена или неимуществена вреда- пряка и непосредствена последица от увреждането. Противно на приетото от административния съд, настоящият състав на касационната инстанция намира, че сумата от 3872.29 лв. не съставлява вреда, причинена от отменен административен акт, а същата би следвало да се претендира, респективно изплати в изпълнение на решението за отмяна на акта, т. е. на решение № 1152/4.03.2015 г. по адм. д. № 5882/2013 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 11657/2.11.2016 г., постановено по адм. д. № 427/16 г. по описа на ВАС. О. касаторът поддържа, че непроизнасяне след реализирана съдебна защита и постановен съдебен акт в полза на ищеца представлява неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, защитата срещу което следва да бъде реализирана по реда на Д. П. от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, този закон не се прилага, когато има специален ред за обезщетение в закон или указ. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че решението на АС- Я., с което е осъден ДФ "Земеделие", РА, да заплати на П. И. Г. сумата от 3 872.29 лв., представляваща претърпени от лицето имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт- Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/5064 от 24.04.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", заедно със законната лихва върху сумата от 3872.29 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска в горепосочения размер. При този изход на спора досежно главницата следва да бъде отменено и решението в частта досежно претенцията за мораторна лихва, като вместо решението, с което ДФ "Земеделие", РА, е осъден да заплати на Георгиев сумата 2389.40 лв. за периода 15.12.2010 г. до 27.12.2016 г. следва да бъде постановено друго, с което бъде отхвърлен иска и в тази част. Решението на АС следва да бъде отменено и в частта на присъдените на Георгиев разноски в размер на сумата 1053 лв. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,