Решение № 374 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2009 г.

Решение № 374 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Д. Г. Щ. от гр. Х. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 121 от 12.05.2008 г. по гр. д. № 391 по описа за 2008 г. на Хасковски районен съд. Мотивирана е с твърдение за узнаване на ново обстоятелство, установено с присъда № 11 от 8.02.2007 г. по н. о. х. д. № 1015/07 г. на Районен съд Кърджали, изразяващо се в това, че процесното МПС като вещ, послужила за извършване на умишлено престъпление - е била отнета от органите на досъдебното производство. Именно това отнемане сочи като основание за обективна невъзможност за сключване на окончателен договор по смисъла на чл. 81 от ЗЗД, като твърди, че ако това обстоятелство е било известно на районния съд, изводите му за основателността на иска биха били други. На това основание иска да бъде отменено постановеното решение на РС Хасково и делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК, от ответника Д. Ж. Ч., чрез процесуалния му представител, с който се оспорва основателността на молбата с мотива, че присъдата, на която се позовава молителя е ирелевантна. Оспорва извода, че автомобилът е бил отнет от държавата, като твърди, че същият е бил върнат на кооперацията, която е негов собственик. Прави възражение и за недопустимост на молбата поради неспазване на преклузивния срок по чл. 305, т. 1 от ГПК. Искането е - молбата да бъде оставена без уважение, алтернативно без разглеждане, ако съдът я счете за недопустима. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., за удостоверяването, на които е приложен договор за правна защита и съдействие. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразеното становище и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска ХРС е осъдил настоящият молител- Д. Г. Щ. да заплати на Д. Ж. Ч. сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за получено без основание, по нищожен договор за покупко-продажба на лек автомобил "Лада Нива - ВАЗ 2100" с ДК № К*, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 140 лв. за държавна такса. За да постанови решението си, съдът е приел, че между страните не е бил сключен валиден договор за прехвърляне на собственост върху гореописания автомобил и тъй като собствеността не е била прехвърлена на ищеца Ч., а той е заплатил сумата от 3 500 лв. на ответника Щ, тази сума е получена без правно основание и следва да бъде върната. Във връзка с тези решаващи мотиви -в настоящата молба за отмяна, молителят твърди, че в качеството си на длъжник -той не е следвало да отговаря, тъй като за него е била налице обективна невъзможност за изпълнение /за която той не е бил уведомен и за която той е научил едва, след като му е станала известна присъда № 11 от 8.02.2007 г. по н. о. х. д. № 1* на КРС/, изразяваща се в отнемане на автомобила от органите на досъдебното производство. Това отнемане се твърди като ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК обстоятелство, което не е могло да бъде известно на страната при решаване на делото. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да са налице - при това при условията на кумулативност - следните три предпоставки - 1. да е настъпило ново обстоятелство или да е налице ново писмено доказателство, 2. то /обстоятелството или доказателството/ да е от съществено значение за делото и 3. да не е могло да бъде известно при решаването на делото или да е могло да бъде известно, но с него страната да не е могла да се снабди своевременно по независещи от нея причини. В конкретния случай - настоящият съдебен състав намира, че не е налице нито една от гореизброените предпоставки, обосноваващи твърдяното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Първо, защото не е налице твърдяното от молителя обстоятелство. В диспозитива на присъда № 11 от 8.02.2007 г. по н. о. х. д. № 1* на КРС /на която се позовава молителя/ - сред вещите, за които е постановено отнемане в полза на държавата не е включен лек автомобил "Лада Нива-ВАЗ 2100" с ДК № К* Информация за подобно отнемане не се съдържа и в мотивите. Единственото, което е посочено е, че извършителите са се "качили в лек автомобил марка"Лада Нива" с ДК № К*, която била собственост на една кооперация". Следователно - не е налице надлежно отнемане на автомобила от органите на досъдебното производство. Второ, защото това обстоятелство не е от съществено значение за делото установено е по делото /чиято отмяна се иска/, че сумата от 3 500 лв. /за която съдът е приел, че е дадена без основание/ е предадена през 2005 г., като в началото на месец декември 2005 г. ищецът вече не е могъл да ползва автомобила, защото след направена проверка е предаден на действителния му собственик. Присъдата, на която се позовава молителя- касае деяние, осъществено на 22.12.2005 г. За да е налице обективна невъзможност за сключване на окончателен договор по смисъла на чл. 81 от ЗЗД /както се твърди/ - тя трябва да е съществувала към момента на сключване на договора, а не след това. Не е налице и третата от гореописаните предпоставки, защото е установено, че на страната е връчена покана на 19.02.2008 г., след което е могъл да положи необходимата грижа и да се снабди с всички необходими документи, касаещи спорната вещ. С оглед изложеното и главно с оглед на факта, че обстоятелството, на което се позовава молителя не отговаря на обективната истина, подадената молба за отмяна е неоснователна и следва бъде оставена без уважение. Пред вид направеното искане и представеното доказателство за направени разноски пред настоящия съд от ответната страна -на същата следва да бъде присъдена сумата от 100 лв., представляваща стойността на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение